Първият българин, който е бил избран за общински съветник в САЩ, е Димитър Н. Поповски, известен още като Джим Поповски. Това се случва в 30-те години на миналия век. За първи път в историята на родната ни имиграция в Северна Америка по време на общински избори в Медисън, щата Илинойс, е избран с голямо мнозинство и сънародникът ни. Той е син на Наум Г. Поповски. Димитър бил роден в село Дъмбени, Костурско, Македония. Пристига в Америка още като малко момче, през далечната 1906 г.
Димитър/Джим завършва основно училище в родното си село, но след като пристига в Америка, завършва и американско училище. До 1916 г. Джим е чиновник в местната електрическа компания, а по-късно заедно с братята си и баща си основава компанията „Стандарт Календар Ко.“, която се занимава с изработване и продажба на стенни календари. Компанията постига завидни финансови резултати и развива активна търговска дейност в Илинойс и съседните щати.
Поповски се слави с висок интелект, добри ораторски способности и на български, и на английски език, както и с либерални убеждения. Той се ползва с уважението на всички, които го познават.
Информацията е поместена в емигрантския български вестник „Народен глас“. Това показва, че новината освен че е интересна и любопитна, наистина е новина по всички информационни показатели, защото българите в Америка по това време са етническо, културно, религиозно и национално малцинство. Издигането на един представител на това малко и изолирано общество е истински успех, защото показва признание, което дори и местни хора, които не са от български произход, гласуват за един представител на емиграцията ни.
Джим Поповски олицетворява успелия българин в Америка. Обикновено нашенците пристигат в Новия свят и започват да се занимават основно с обща работа, в мините, по изграждането на железопътните мрежи и в градинарството. Рядко някой от тях, който е бил занаятчия, е занаятчия и на място.
Образованието е важно, защото то позволява именно издигането и в обществото. Джим Поповски постига това да стане общински съветник в Америка, при това за първи път от нашата емигрантска общност, именно защото е образован. Има дар слово, бива го в обществените дела и има желание да работи и в полза на своите сънародници в администрацията.
Образованието дава възможност на много българи в емиграцията ни в САЩ да станат зъболекари, лекари и ветеринари, адвокати, инженери. Някои от тях дори стават преподаватели. Това обаче се постига много бавно и постепенно, докато самата емигрантска общност осъзнае, че децата трябва да се образоват и че те не са родени или доведени в САЩ само за да станат черноработници като своите родители.
Джим Поповски е първият пример за успял човек, успял българин - общински съветник и администратор. След това нашенците все по-активно участват в управлението на своите градове и щати, организират се в общности, клубове и дружества по интереси, където споделят освен традиционните си културни спецификации, така също и политически възгледи и спорят по актуални административни въпроси, касаещи не само общността, но и средата, в която тя съществува.
Образованието е и повод нашенците да се похвалят с постиженията си. Вестник „Народен глас“, който е един от най-популярните и най-дълго съществували български вестници в Америка от онези години, е изпълнен с рекламни съобщения за младежи и девойки, които са се дипломирали в гимназия или в някакво техническо училище, или дори и университет.
Това е повод за гордост, това е повод да се похвалят и родителите, и самите млади хора, защото така те се представят и пред общността, към която принадлежат, но така стартират и кариерата си на добри професионалисти в областта, в която са се обучавали.
Образованието изисква много усилия и се отплаща щедро
Занаятите в Америка са по-различни и старите традиционни занаяти, с които българите идват от „стария край“, не са актуални в новите им местожителства. И все пак някои успяват да се реализират, като например се пригаждат към условията, когато и ако това е възможно, като се образоват и преминават нещо като специализирани курсове за квалификация. Изключителна рядкост са българите, които успяват да се образоват добре, особено в ранния период на емиграцията ни. Постепенно обаче нашенците понатрупват капитал и развиват свой собствен бизнес. Така се появяват първите кафенета, магазинчета, ресторанти, където се събират предимно българи, което е обяснимо. Тези хора постепенно се замогват и отделят средства и за образованието на своите деца. Образованието е важно, защото само така децата могат да постигнат нещо повече от родителите си, да работят здраво, но да имат шанса по-бързо и по-безпроблемно да достигнат до резултати, които да ги задоволяват.
