Сънародникът ни Бело Стефанов от Сейнт Луис, Мисури, който си купил само един билет за надбягванията на коне от ирландската болнична лотария в Епсън Даун, Англия, е спечелил втората награда при надбягванията на 2 юни 1938 г. Наградата е на стойност 75 хил. американски долара. Данъкът, който нашенецът е трябвало да заплати на федералното и щатското правителства, е бил в размер на 22 393 долара и така чистата сума, с която българинът е разполагал, била точно 52 607 долара. Това съобщава един от най-популярните и продължително съществували български емигрантски вестници в САЩ - „Народен глас“, в броя си от 3 юни 1938 г. По-нататък в статията изданието разказва кой е Бело Стефанов. Той е българин от Македония, роден в Тетово. Пристигнал в САЩ 25 години по-рано - тоест около 1913 г.

и се установил в Сейнт Луис
където се занимавал с много професии, но най-вече с търговия. В Тетово Стефанов оставил две дъщери, които били омъжени, и един син, съобщава още вестник „Народен глас“. През последните няколко години, към 1938 г., мъжът държал паркинг на самия бряг на река Мисисипи. Бело Стефанов е първият българин в Америка, който печели толкова крупна сума пари от надбягвания на коне в Англия. Вестникът го описва като шейсетгодишен, скромен и трудолюбив човек. Наистина, не са често явление новини като тази - българин да спечели от залагания. Защо ли? Ами защото българите по това време са предимно бедни хора, които работят много и пестят много, защото за тях приходите са нещо, което трябва да им позволява да съществуват, и останалото се заделя за „стария край“, защото всички искат един ден да се върнат в родните си земи и да се установят там. За тях гурбетът е възможност да подобрят живота си в Родината, а не е класическата форма на емиграция, когато човек сменя трайно местожителството си не заради друго, а защото иска вече да живее на ново място. Именно поради тази причина да отделиш от залъка си, за да играеш на залагания, колкото и малко да е това, то е твърде много и е твърде рисково за хора като нашите стари българи от емиграцията ни в САЩ, които не са готови да правят такива резки стъпки в страни, на каквато и да е цена. Разбира се, има и изключения, каквото е това с Бело Стефанов от Тетово. А един българин, автор на пътен дневник, отбелязва още един подобен случай, години по-късно, когато обстановката в САЩ вече е различна от това, което е било през 1938 г. В по-късните години – 40-те и особено 50-те, ситуацията е друга. Хората са понатрупали капитали и са разполагали със свободни такива, които макар и малко, вече са позволявали и на
българите да играят комар
и да залагат пари на конни надбягвания. Това е национален спорт и мода в Америка. Сънародниците ни твърде дълго време странят от тези тенденции, защото нямат финансовата възможност да се включат. Сред емигрантите ни по това време е имало ентусиасти, които постепенно са достигнали до нивото да могат да си позволят да бъдат модерни и да играят комар. Някои от тях очевидно са имали и късмет. Други пък, още в ранните години, когато са пътували в Америка, за да изкарат пари за „стария край“, са ги залагали още на пристанището на връщане и понякога са губели всичко, което са изкарали с труда си в „Новия свят“. Бело Стефанов и Кирил Николов са само двама българи, единият от които печели наистина крупна за онези години сума пари, а другият печели по малко, но продължително и устойчиво. Хазартът не е характерен за нашенците в САЩ, особено в ранния период. Но все пак на някои от тях щастието понякога се е усмихвало…

Българският комарджия от Толедо

„…На 1 септември 1971 г., около 8 ч. вечерта, пристигнахме в Толедо. Това е стар град. Има доста неизмазани къщи, които червенеят. Повечето сгради са около 4-5-6-етажни, единици са измазаните. Отидохме в българския квартал. Тук е най-богатият българин. Намерихме Джени и Кирил Николови… На следващия ден – 2 септември - след закуска жените отидоха на пазар, а ние с Киро отидохме за хляб. Минахме по мост над реката, която тече буйно през самия град. Киро ми разказа как когато работели по моста, го викнали да работи и той. Той обаче видял как работниците са се настанили в един кош над водата и се уплашил, защото ако кошът се скъса, те ще се издавят в реката, и им отказал. На младини Киро играел комар. Обикалял щатите и много му вървяло. Печелел доста пари и почти никога не губел. Оженил се, но продължил да играе на карти за пари. Не се прибирал дори за хранене. Един ден на жена му и писнало и взела тенджерата с яденето, занесла я там, където играели комар, и я тръснала на масата! По-късно Киро се хванал на работа в железниците и от там се пенсионирал…“.