Инвеститорите са като всички останали хора – с колкото и информация да разполагат и въпреки опита и многото сделки, които са направили, настроението и емоциите им в голяма част от случаите изиграват ключова роля при вземането на решения. Понякога това ще води до печалби, друг път обаче може да генерира загуба след загуба. Един от най-великите инвеститори Джак Богъл казваше: „Времето е ваш приятел; импулсът е ваш враг.“ Но търпението е само малка част от психологията на инвеститорите, която може да им помогне при вземането на решения. Настроенията на инвеститорите често водят до представянето на пазара в посоки, които не отговарят на фундаменталните фактори. Например при внезапна загуба на доверие към даден пазар или компания инвеститорите може да решат да се оттеглят, а това води до резки спадове. Алчността, страхът, очакванията и обстоятелствата са фактори, които определят настроенията на пазарите. Има много описани случаи в историята, при които определени пазарни настроения са довели до бум или съответно до срив. За да определят по възможно най-обективен начин инвестиционната си стратегия, трейдърите е добре да са наясно с емоциите, които могат да ги завладеят. Така ще могат да ги разпознаят, за да не се превърнат във враг на самите себе си. „Съществува общ цикъл на психологията на пазара, който показва как емоциите се променят и какъв ефект оказват те върху нашите решения. Когато разберем етапите на този цикъл, можем да укротим емоционалното влакче в увеселителния парк“, пише в своя статия портфолио мениджърът Шон Ханън. Той описва 14 фази от цикъла на психологията на пазара:

  1. Оптимизъм – Положителната перспектива ни кара да се чувстваме обнадеждени за бъдещето и съответно да купуваме акции.
  2. Вълнение – След като сме видели, че някои от първоначалните ни идеи работят, започваме да мислим какво може да ни донесе още по-голям успех.
  3. Наслада – Инвеститорите не могат да повярват на успеха си и се наслаждават на постигнато и печелившите си решения.
  4. Еуфория – Това е моментът, който носи най-голям риск. След като сме видели, че (почти) всяко наше решение води до бързи и лесни печалби, започваме да пренебрегваме риска и да очакваме всяка инвестиция да носи печалба.
  5. Тревожност – За първи път пазарът се движи срещу нас. И обикновено в този момент инвеститорите са склонни да пренебрегнат евентуални загуби, защото ще се успокоят с това, че инвестицията им е дългосрочна и в крайна сметка ще излязат на плюс.
  6. Отричане – Когато пазарите не се възстановяват и не знаем как да реагираме, започваме да отричаме, че сме направили лоши инвестиции и че нещата няма да се подобрят скоро.
  7. Страх – Пазарните реалности стават объркващи. Започваме да мислим, че акциите, които притежаваме, никога няма да се движат в посока, благоприятна за нас.
  8. Отчаяние – Не знаем как да действаме, но сме готови да прегърнем всяка идея, която ще ни позволи да се върнем в играта без загуба.
  9. Паника – Всичките ни идеи са изчерпани и не знаем какво да правим оттук нататък.
  10. Капитулация – Решаваме, че ще продаваме всичко, за да избегнем бъдещи загуби.
  11. Обезсърчаване – След излизане от пазарите не искаме да купуваме акции отново. Именно това често е моментът, в който се предоставят най-добрите финансови възможности.
  12. Депресия – Чудим се как може да сме били толкова глупави и се опитваме да разберем какво се е случило.
  13. Надежда – В крайна сметка осъзнаваме, че пазарите имат цикли и започваме да търсим следващата възможност.
  14. Успокоение – След като закупените активи се оказват печеливши, отново се завръща вярата в инвестиционните възможности на пазарите.

Разбира се, в теорията и в практиката има описани множество подобни цикли, понякога със същите наименования, а друг път с подобни, но така или иначе най-важното нещо за инвеститорите е да прилагат подходи, които да им помогнат да избегнат взимането на емоционални решения, особено при спадащ пазар. Един от най-важните фундаментални принципи за всеки инвеститор е диверсифицирането. Това ще намали риска от загуби. Експертите съветват да се избягват спекулативни сектори, като ако все пак има интерес към по-рискови инвестиции, то те да не са повече от няколко процента от цялостния портфейл. Друга успешна тактика би била купуването на по-малко акции от дадена компания спрямо първоначалното желание. Така при спад на пазара инвеститорът ще придобие повече акции на по-ниски цени. Компаниите, които раздават дивиденти, са доказали във времето, че са по-слабо чувствителни към волатилността на пазарите. Така ако бъдат избрани акции от подобни дружества, те със сигурност ще носят по-голямо спокойствие на инвеститорите. И в обобщение – търпението е критично важно качество за инвеститорите, но също така е необходим и обективен подход кога да бъде променена инвестиционната стратегия.