Поредното заседание на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Република Северна Македония, проведено на 5 и 6 ноември в Скопие, приключи без резултат.

Българските представители отново не успяха да постигнат съгласие с колегите си от Северна Македония по представянето на Охридската архиепископия в учебниците по история, а предложението за общо отбелязване на годишнината от гибелта на Дамян Груев беше посрещнато с мълчание.

Това е поредното доказателство за задълбочаващата се стагнация в работата на органа, който трябваше да подпомогне преодоляването на историческите противоречия и изграждането на добросъседски отношения между двете държави.

По време на срещата българската страна отново е предложила съвместно отбелязване на делото на Дамян Груев. През декември 2026 г. се навършват 120 години от гибелта на революционера, една от знаковите личности в общата история на България и Северна Македония. Инициативата обаче не е получила отговор от македонските представители.

Вместо това те са представили предварително подготвен текст за съвместно отбелязване на съпротивата срещу антисемитизма, фашизма и националсоциализма, започнала в двете страни през 1941 г. Българските представители са отклонили предложението с аргумента, че тази съпротива се отбелязва в цяла Европа и не следва да бъде ограничавана до двустранна инициатива, докато работата на комисията продължава да е съсредоточена върху нерешени въпроси от XI век.

Това е петото заседание на комисията за 2026 г. По време на срещата българските историци отново са припомнили очакванията на Европейския парламент и Европейската комисия за постигане на ясни и осезаеми резултати. В доклада на Европейския парламент се подчертава, че препоръките на комисията трябва да се основават на обективни, автентични и документално доказани исторически извори, както и на научна интерпретация на фактите и личностите от общата история.

В доклада на Европейската комисия също е отчетено, че между септември 2025 г. и март 2026 г. са проведени четири заседания, без да бъдат постигнати конкретни резултати.

Комисията е създадена с Договора за добросъседство от 2017 г.

Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия е създадена на основание чл. 8, ал. 2 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и тогавашната Република Македония, подписан на 1 август 2017 г. в Скопие и влязъл в сила на 14 февруари 2018 г.

Съгласно договора нейната задача е да разглежда историческите и образователните въпроси, да допринася за обективното представяне на общата история в учебниците и да изработва препоръки за съвместно отбелязване на общи исторически събития и личности. Комисията е замислена като експертен механизъм за изпълнение на договореностите между двете държави, а не като самостоятелна инициатива на научни институции.

Първото ѝ заседание се провежда през юли 2018 г. в София. В първите години работата дава конкретни резултати. Постигнати са препоръки за съвместно отбелязване на светите братя Кирил и Методий, свети Наум Охридски, свети Климент Охридски и цар Самуил, както и препоръки за промени в учебниците по история в двете държави.

Въпреки тези резултати, напредъкът постепенно се забавя, а спорните въпроси се натрупват. През ноември 2025 г. съпредседателят на българската част проф. Ангел Димитров посочи пред БГНЕС, че след осем години работа и 38 срещи оценката му за дейността на комисията е крайно незадоволителна. Той обърна внимание, че дискусиите са стигнали до XI век и до разглеждането на два учебника за основното образование.

„Политизирането на работата в Комисията е именно от другата страна“, заяви проф. Димитров в интервю за БГНЕС. По думите му основна пречка пред професионалния диалог е нежеланието на македонските представители да приемат понятието „обща история“, въпреки че то присъства в самия договор и определя смисъла на създаването на комисията.

Заместник-председателят на българската част доц. Наум Кайчев също нееднократно е посочвал липсата на продуктивна атмосфера и отказа на македонските представители да обсъждат съвместно отбелязване на личности от общата история. В интервю за БГНЕС през април 2025 г. той заяви, че отказът от дискусия по подобни инициативи не допринася за изпълнението на Договора за приятелство и добросъседство.

Политическата намеса от Скопие промени състава и блокира работата

Ситуацията се влоши допълнително след идването на власт на правителството на Християн Мицкоски през 2024 г. На 10 септември 2024 г. македонското правителство промени състава на своя екип в историческата комисия, като назначи проф. Ванчо Георгиев за негов ръководител на мястото на проф. Драги Георгиев.

Мицкоски мотивира кадровата промяна с твърдението, че предишният състав не е защитавал националните интереси на македонския народ. В резултат на решението по-голямата част от досегашните членове бяха заменени.

Още при първата среща с новия състав проф. Ангел Димитров предупреди пред БГНЕС, че е рано да се правят изводи за поведението на новите участници, но не отчете съществена промяна в подхода им. Впоследствие стана ясно, че кадровата промяна не е довела до възстановяване на конструктивния диалог.

През ноември 2025 г. проф. Димитров заяви пред БГНЕС, че нежеланието за приемане на историческите факти и политизирането на работата от страна на Скопие продължават да блокират комисията. По думите му напредък би бил възможен само при промяна на политическата среда в Северна Македония и по-голяма готовност за приемане на европейските препоръки.

Така осем години след създаването си и след десетки заседания комисията остава далеч от основната цел, заради която е учредена. Вместо да преодолява историческите противоречия и да подпомага изпълнението на двустранния договор, тя продължава да бъде заложник на политическите позиции в Скопие.

Следващото заседание е планирано за началото на декември в София. I БГНЕС