Евентуална руска атака срещу чуждестранно посолство в Киев може да даде на засегнатата държава правно основание за военен отговор, включително въздушни удари по руска територия. Това пише списание „Форбс“, позовавайки се на експерти по международно право.

Кристиан Марксен, специалист по международното право на самоотбрана, обяснява, че Уставът на ООН допуска използването на военна сила в отговор на въоръжено нападение при определени условия.

Макар посолствата да не представляват територия на държавата, която ги е изпратила, нападение срещу дипломатическа мисия може да породи право на самоотбрана, посочва експертът.

Марксен припомня кризата със заложниците в американското посолство в Техеран през 1979 г., когато САЩ се позовават на правото си на самоотбрана.

Според „Форбс“ руският президент Владимир Путин би могъл да реши да атакува едно или повече европейски посолства в Украйна, разчитайки, че западните държави няма да отговорят с военна сила. Подобна преценка би могла да бъде повлияна и от евентуална неутрална позиция на Вашингтон.

Изданието предупреждава, че липсата на достатъчно решителен отговор при нападение срещу дипломатическо представителство може да има дългосрочни последици.

Кога нападението дава право на военен отговор

Марксен подчертава, че не всяка атака автоматично представлява „въоръжено нападение“ по смисъла на международното право.

При оценката се вземат предвид мащабът на операцията, използваните оръжия, броят на атакуваните обекти, продължителността на нападението, жертвите и нанесените разрушения.

Дори ракетна атака или нападение с дронове, които бъдат успешно прехванати, може при определени обстоятелства да бъде квалифицирано като въоръжено нападение, независимо че не са причинени материални щети.

Според експерта, ако тези условия са изпълнени, засегнатата държава би могла да предприеме военни действия срещу Русия. Член 51 от Устава на ООН предвижда и право на колективна самоотбрана, което при определени условия позволява на други държави да окажат военна подкрепа на нападната страна.

Това обаче не означава автоматично разрешение за всякакви ответни удари – военните действия трябва да отговарят на изискванията за необходимост и пропорционалност.

Москва предупреди чуждите дипломати да напуснат Киев

В началото на октомври руското външно министерство призова чуждестранните граждани и дипломати да напуснат Киев и да се въздържат от пътувания до Украйна.

Москва изрично спомена действащите чуждестранни посолства в украинската столица и предупреди, че „отговорността за възможните негативни последици ще бъде изцяло на онези, които пренебрегнат това предупреждение“.

От началото на пълномащабната руска инвазия няколко дипломатически представителства вече са били засегнати от руски удари.

През август 2026 г. посолството на Литва в Киев понесе незначителни щети, а през септември 2025 г. отломка от руска ракета проби покрива на полското посолство. При втория инцидент нямаше пострадали и дипломатическата мисия продължи работа.