Правителството обещава ръст на заплатите, пенсиите и социалните плащания, но залага дефицит от 3,5% и нов държавен дълг от 8,6 млрд. евро. Зад заявената политика на подкрепа се очертава цената на все по-разширяващите се публични разходи.

Бюджет 2027, представен от финансовия министър Гълъб Донев, бе обявен като бюджет на вразумяването, социалната подкрепа и по-високите доходи. Числата в него обаче разкриват по-сложна картина от заявените политически намерения, предаде репортер на БГНЕС. Докато правителството обещава увеличение на заплати, пенсии и семейни помощи, държавата планира дефицит от 3,5% от брутния вътрешен продукт и поемането на нов дълг от 8,6 млрд. евро. Така бюджетът поставя на една везна непосредственото повишаване на доходите и дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

Доходите растат, но ще настигнат ли цените?

Минималната работна заплата се увеличава от 620 на 660 евро, възнагражденията в бюджетната сфера – с 5%, а тези на педагогическите специалисти – със 7,5%. Пенсиите ще бъдат осъвременени със 7,8% от 1 юли, за което са предвидени допълнителни 552,6 млн. евро. Максималната пенсия ще достигне 1874 евро.

Това са реални номинални увеличения, но сами по себе си не гарантират подобряване на жизнения стандарт. В бюджетната прогноза инфлацията за 2027 г. е заложена на 4%. При съпоставяне на тези показатели увеличението на минималната заплата е по-голямо от прогнозната инфлация, но реалният ефект върху покупателната способност ще зависи и от динамиката на цените на основните стоки и услуги.

Представят в УНСС проекта на Закона за държавния бюджет на България за 2027 г.

При пенсиите картината е по-особена. Увеличението от 7,8% надхвърля прогнозната инфлация, но се прилага от средата на годината. Това означава, че ефектът му върху годишния доход на пенсионерите ще бъде по-малък от пълния процент на осъвременяване.

Предвидените 72,5 млн. евро за семейни помощи, увеличението на девет от дванадесет вида плащания и повишаването на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст до 450 евро показват стремеж към адресиране на конкретни социални потребности. Същевременно тези мерки не променят основния проблем – устойчивостта на финансирането им.

Данъците остават, но разходите за бизнеса се променят

Правителството запазва основните данъчни ставки: 10% данък върху доходите, 10% корпоративен данък, 20% ДДС и 5% данък върху дивидентите. На пръв поглед това е сигнал за предвидимост пред бизнеса и домакинствата.

Бюджетът обаче предвижда еднократен данък от 33% върху свръхпечалбата, като 30% от събрания ресурс ще се връща за реинвестиции в предприятията, от които е постъпил. Увеличението на данъка върху разходите в натура от 3% на 7% също представлява промяна в данъчната тежест, макар основните ставки да остават непроменени.

Тези решения поставят пред бизнеса допълнителни разходи и необходимост от адаптиране на финансовото планиране. А когато публичните разходи се увеличават, без да се разширява достатъчно производственият потенциал на икономиката, рискът е бюджетната политика да подкрепя потреблението по-бързо, отколкото създаването на нова икономическа стойност.

Дългът – цената на днешните решения

Най-същественият сигнал в бюджетната рамка е свързан с публичния дълг. В края на 2027 г. той се очаква да достигне 31,4% от БВП, при номинален икономически обем от 141,3 млрд. евро. Предвиденото ново дългово финансиране е 8,6 млрд. евро, а разходите за лихви възлизат на 1,4 млрд. евро.

Министър Гълъб Донев определя наследеното състояние на публичните финанси като сериозно предизвикателство и прогнозира намаляване на дефицита до 2,4% от БВП през 2029 г. Тази цел предполага последователна бюджетна дисциплина, а не просто отлагане на разходи или прехвърляне на финансовата тежест към следващи периоди.

Критиката на бившия вицепремиер министър на икономиката финансистът Николай Василев е насочена именно към липсата на структурни реформи. Според него държавата продължава да поддържа раздут административен апарат и губещи публични дружества, вместо да предприеме реална оптимизация. Той предупреждава, че ускореното натрупване на дълг прехвърля тежестта върху бъдещите поколения данъкоплатци.

Тази оценка придобива особена тежест на фона на заложените капиталови разходи от 6 млрд. евро. Инвестициите могат да създадат дългосрочна икономическа стойност, но само ако бъдат насочени към проекти с измерим обществен и стопански ефект.

Бюджет 2027 предлага повече средства за домакинствата, образованието, здравеопазването и отбраната. Допълнителните 493 млн. евро за НЗОК, 36 млн. евро за безплатни учебници и 30 млн. евро за възнагражденията на лекарите специализанти са конкретни ангажименти с обществено значение.

Но по-високите бюджетни плащания не са автоматично равнозначни на по-висок жизнен стандарт. Той зависи от производителността, качеството на публичните услуги, инвестиционната среда и способността на държавата да финансира политиките си без постоянно увеличаване на задълженията.

В крайна сметка Бюджет 2027 може да осигури по-високи номинални доходи, но трайното подобряване на благосъстоянието изисква не само преразпределение на средства, а работеща икономика и ефективна държава. В противен случай днешната социална подкрепа рискува да се превърне в утрешна финансова тежест, плащана от поколения, които не са участвали в решенията. І БГНЕС