В края на XIX в. няколко френски вестника публикували невероятната история на Беранже Сониер. От 1891-ва до 1917 г. той похарчил над 1,5 млрд. франка, но голяма част от богатството му останала непокътната. Интересното в случая е, че кандидат-милионерите, които търсили под дърво и камък съкровището, което той открил, загинали внезапно, но не от смъртоносни болести, а при странни инциденти. Тази прелюбопитна история ще разнищват от средата на януари 2019 г. историци от университета на френския град Лион. На 1.6.1885 г. в малката енория Рен льо Шато се появил 33-годишният Беранже Сониер. Той завършил семинария и се заселил в споменатото селце, разположено в подножието на Източните Пиренеи. Поверената му църква „Света Магдалина" отдавна се нуждаела от ремонт, но в нея все още имало служби. По това време заплатата на свещениците плащала държавата, но веднъж Сониер произнесъл проповед, която властите сметнали за неуместна, включили го в черния списък и го лишили от заплатата. Пришълецът трябвало да смени професията – започнал да се препитава с лов и риболов. И въпреки че за него църковното кранче пресъхнало, той си назначил домашна прислужница – Мари Денарно. За щастие някой си абат Понс завещал на енорията Рен льо Шато 600 франка и през 1888 г. благодарение на тази скромна сума Сониер започнал да ремонтира селската църква. Към края на 1891 г. строителните работници подхванали олтара й, изграден върху две древни колони, украсени с фина резба, представляваща кръстове и загадъчни букви. Реставраторите установили, че едната колона е куха и Сониер извадил от нея четири дървени тръбички, чиито краища били залепени с восък. Тръбичките тутакси били разпечатани и от тях паднали пергаментови свитъци, на които били изобразени три генеалогични дървета със съпътстващ текст. На пръв поглед текстът бил безсмислен и само внимателният читател можел да забележи, че някои букви леко стърчат над останалите. Ако се четат само те, се получавал изразът „Това съкровище принадлежи на крал Дагоберт Втори и Сиона, ако му посегнете, ви очаква смърт". Реставраторите разказали на кмета за тръбичките и свитъците, но Сониер убедил местните власти да продадат тръбичките на парижки антиквар. И се сдобил с половината от печалбата. Рен льо Шато и кулата, издигната от бившия свещеник Беранже, който не бил глупак, предположил, че в свитъците има информация за съкровище и решил да я дешифрира. Отишъл при абат Биел,  ръководител на семинарията в градчето Сен Сюлпис, който бил специалист по лингвистика, тайнопис и палеография, който с удоволствие му помогнал да разчете текстовете на пергаментите. После се разходил до Лувъра, за да поръча копия на картината „Аркадските пастири" на Пусен. Абат Биел не върнал на Сониер свитъците (обаче хитрецът Беранже бил направил копия) и екссвещеникът трябвало да обясни липсата им на местните власти. Посетил епископа на Каркасон – най-близкото до Рен льо Шато градче, и след срещата не само не бил наказан заради загубените свитъци, но и получил 2000 франка "за труда" си. По всяка вероятност споделил ценна информация с епископа. Продължавайки реставрацията на църквата, Сониер намерил плоча от VII-VIII в., която закривала старинен гроб със загадъчен надпис. Заедно с вярната си прислужница Мари обходил околностите на селцето, търсейки други предмети със загадъчни надписи. След месец и половина Сониер започнал да пътува в различни държави, след което Мари пък започнала да получава оттам крупни суми. Свещеникът пръскал пари за това и онова, обяснявайки, че получил наследство. След смъртта му се оказало, че похарчил милиони. Част от тях отишли за благоустройството на селото и за помощи за бедните. Интересно е, че каквито и да ги вършел великият комбинатор Сониер, те били с благоволението на висшето църковно началство. След възстановяването на църквата Беранже продължил да пръска пари. Построил на хълм над Рен льо Шато триетажна кула. Изградил си огромна вила, разбивайки чудесен парк с езеро. Купувал антични вещи от фин китайски порцелан, скъпи платове, антични мраморни статуетки и др. Библиотеката му била пълна с какви ли не ценни издания. Във вилата си тарикатът организирал банкети, на които връчвал скъпи подаръци на всички присъстващи. Статия за тариката, завършил семинария, и неговата прислужница На 17.1.1917 г. Сониер получил инсулт и няколко дни след това починал. В завещанието му пишело, че не притежава нищо. Но вярната му прислужница Мари продължила да живее на широка нога до 1946 г., когато поредната парична реформа във Франция я разорила. На смъртния си одър през 1953 г. тя успяла да прошепне на брат си Ноел Корбю, че старинният пергамент, открит под олтара на местната църква, съдържал шифрована информация за местонахождението на съкровище, а ключът към тази тайна била картината „Аркадските пастири". На нея са изобразени трима овчари и една овчарка, застанали край старинен гроб, на чийто паметник има надпис на латински, а на заден план е изобразен планински пейзаж. През 1970 г. на десетина километра от Рен льо Шато бил намерен гроб, идентичен на този, който е изобразен на споменатата картина. Когато го отворили, той се оказал празен. През 1956 г. Рене Декадея, пазач на библиотеката в Каркасон, организирал разкопки на църквата в Рен льо Шато. Пред олтара й открили череп на мъж със следи от рана, направена с остър предмет, а в градината пред дома на Сониер се натъкнали на телата на трима мъже с огнестрелни рани. Това са все хора, търсили под дърво и камък тайнственото съкровище на Сониер. Ноел Корбю, последният собственик на вилата на Сониер, пък загинал в автокатастрофа през 1968 г. Подобна участ застигнала още 23 кандидат-притежатели на съкровището.