Малко над 178 хил. наши сънародници от чужбина упражниха правото си на глас на парламентарния вот на 2 октомври. Такива данни съобщиха преди дни от МВнР, а служебният ресорен министър Николай Милков заяви, че има необходимост от формиране на отделен изборен район "Чужбина".
Анализ на "24 часа" показва до какви промени би довело обособяването на 32-и избирателен район, който да обедини сънародниците ни, които живеят зад граница.
Според данните на ЦИК на изминалия вот действителните гласове от чужбина са 175 339. Това е значителен спад от броя им през ноември, когато беше набъбнал до 225 750 - най-високия регистриран вот зад граница досега.
Обяснението е, че след изборите през април се приеха промени в изборното законодателство, с които паднаха ограниченията за избирателни секции извън страните от ЕС. Факт е обаче и че упражнилите правото си на глас в чужбина са общо около половината от регистрираните български граждани само на територията на Германия.
Ефектът от ограниченията в изборното законодателство
Неслучайно на последните два избора ДПС печели най-много вот зад граница - през ноември с 87 743 гласа, или 39,23%, а през октомври - 54 520,или 31,80%. Именно заради тези ограничения на изборите през април 2021 г. движението се класира на трето място - съответно с 14%, а през юли - със 17% от гласовете, докато на първо място бяха тогава дебютантите от ИТН (30,75% през април и 35,64% през юли), следвани от “Демократична България” (17,57% през април и 18,64% през юли), които винаги са смятали сънародниците ни в чужбина за свой електорат.
Плавният ръст на гласуващите от чужбина се обяснява и с това, че и на трите избора миналата година участваха нови играчи, които успяха да консолидират протестен вот зад граница. Така беше два пъти с ИТН през април и юли, а впоследствие и с “Продължаваме промяната”, които финишират втори след ДПС през ноември с 21,94% от гласовете в чужбина. Според математика проф. Михаил Константинов на последните избори Движението за права и свободи си е докарало 3 мандата от чужбина, а през ноември - 6.
“Мандатите се получават на база национално разпределение.
А те се персонифицират - стават конкретни депутати от различни райони. Ако дадем район “Чужбина”, ще постигнем следните неща: първо ще се даде възможност на хората в чужбина да гласуват с преференции. След което математически ще се отслаби задачата - ще намалеят случаите, в които депутати по райони взимат мандат, зад който уж стоят по-малко гласове”, коментира той пред “24 часа”.
Той допълни, че при нов изборен район “Чужбина” депутатите биха му определили между 6 и 8 мандата. И тъй като няма как да е пропорционален вотът в чужбина, уравнението става следното - от 240 мандата се вадят осем и останалите се разделят пропорционално на 31 избирателни района.
Според проф. Константинов зад един мандат на всяка партия стоят приблизително 9500 гласа. Но не е задължително да са събрани от един район. И дава пример с партията на Стефан Янев “Български възход”, която печели 12 мандата от 31 района.
“В 19 района "Български възход" не вкарва мандат и в нито един район няма достатъчни гласове за един мандат. Тоест тя иска, не иска, ще вземе мандат някъде, където няма достатъчно гласове. Защо - защото има гласове в другите райони. В някакъв смисъл вкарването на
район “Чужбина” ще накара системата да изглежда по-справедлива.
Но нищо няма да се промени. Това просто е един 32-и район и депутатът ще се води избран от него, а не от 31-и например. Пак ще се стигне до взимането на един мандат на някои от градовете, защото това е неспасяемо свойство на системата”, каза още той. По този начин не се нарушава конституцията, защото тя гласи 240 мандата, а минималното изискване от 4 мандата на град винаги може да се промени.
Проф. Константинов се позовава на теорема,
според която двойно пропорционалните системи, каквато е нашата, са немонотонни на регионално ниво и напълно монотонни на национално.
Какво значи в случая монотонно - ако имате по-малко гласове, да нямате повече мандати. Тази монотонност на национално ниво е железно изпълнена, защото системата “Хеър Ниймайер” е конструирана да изпълнява това условие.
Според математика е по-добре да се окрупнят районите до 19.
"Така ще има 19 или 20 района с от 10 до 20 мандата, а сега малки градове като Видин са с по 4 мандата и големи като софийските с по 16”, обясни той. Между 6-8 мандата ще им дадат депутатите на район “Чужбина", предполага проф. Константинов.
