Великолепната петорка след връчването на златните медали на Световното първенство
АДРИАНА ПОПОВА
Принцесите на сърцата на българите, момичетата от ансамбъла по художествена гимнастика, завоюваха световното злато на обръчи и вдигнаха на крака темпераментната публика в зала "Арена Армеец" в София. Симона Дянкова, Елена Бинева, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс и Стефани Кирякова са новото поколение златни момичета, които няколко пъти вече разплакаха до сълзи от щастие хилядите си фенове.
Без подстригване, без глезотии, тренировки по 7-8 часа всеки ден... Момичетата на Весела Димитрова са си много близки. Когато се съберат в групичка, от тях идва жужене като от кошер, говорят тихо, усещат се и с гърбовете си. Иначе няма как да направят онова сложно отбиване с гръб на хвърлени обръчи. Ако попиташ Мадлен какво обича да яде, Мадлен пита Симона: какво обичам да ям? И Симона отговаря - салата цезар. Мадлен знае и какво е любимото на Стефани - десертчетата флапджак. Всяка от тях, изглежда, разполага с по 4 броя външна памет. И 4 воли до своята.
Съчетанията в художествената гимнастика продължават точно 2 минути и половина. Най-тежките 2 минути и половина в живота на Стефани, Мадлен, Симона, Елена и Лаура - великолепни момичета, възпитани, точни, интелигентни, истински малки бойци.
Момичетата на Весела Димитрова
Светла млада жена с очи, които сменят цвета си като морска вода - от стоманени до лятносини. Говори ясно, в изреченията й няма излишни думи, ако се давиш, би искал някой като нея да ти обясни как да се спасиш, пише eva.bg. По мнението на всички - много талантлива като треньор. Наставничката на новите 5 в българската художествена гимнастика Весела Димитрова е бивша състезателка на националния ансамбъл, със сребърен медал на Европейско първенство и сребърен на Световното с ансамбъла през 1991 и 1992 г., след което се отказва. През 2017 г. тя беше избрана за треньор на годината в анкетата на в. „Труд".
От 2009 до края на 2016 г. е работила в Швейцария, където и досега живеят съпругът й, също бивш спортист, и дъщеря й, която е шесткратна шампионка на Швейцария по художествена гимнастика.
Как избрахте момичетата за отбора?
- Те сами се избраха. Събрахме на лагер 18 селектирани момичета. И тези седем - петте плюс Камелия Стоилова и Теодора Александрова, бяха най-активни, включваха се още в ранния етап, когато измисляхме елементите. Получи се естествен подбор. Отскоро към нас се включи Ерика Зафирова, която беше индивидуална гимнастичка.
Илияна Раева ви определя като човек, за когото чашата е винаги наполовина празна.
- Аз съм вечно недоволна. Дори днес, когато играха много добре на тренировката и бях доволна, те ме гледаха невярващо.
Откога сте с тях?
- От миналата година. Ина Ананиева, треньорката на предишния ансамбъл, ми се обади и ми предложи да помагам за новите момичета. Преди това съм работила 6 години в Швейцария с националния им отбор.
Има ли разлика между нашите и швейцарските момичета?
- Суперразлични са. Нашите са направени за художествена гимнастика. Много са артистични, усещат много добре музиката, докато швейцарките трябваше да се учат на всичко това. Но пък в Швейцария съществува страхотна дисциплина и организация на всяко ниво. Успях да науча и нашите гимнастички, че като стане 2,30 ч., трябва да започне тренировката, а не да се събират тогава. Освен това швейцарската гимнастика беше много по-неразвита, когато отидох. Докато тук е един вид национален спорт.
Момичетата изглеждат много задружни, разбрах, че и рождените си дни празнуват заедно.
- Всичко правят заедно. Постоянно си ходят на гости, даже аз им казах да не го правят толкова често, защото ще си омръзнат.
Мерите ли ги на влизане в залата?
- Само като ги видя и знам колко тежат. Те тренират толкова интензивно, че в нищо не им се налага да се ограничават. Хранят се нормално. Единствено на Стефи й се наложи малко да поотслабне. Има храна, която им носят в залата, тя е направена от диетолог, но, общо взето, ядат каквото им се яде. Нямат проблеми с килограмите. Има развитие в това отношение в гимнастиката. По времето на Мария Гигова гимнастичките са били пищни, с бюст, дупе. После дойде модата да са кльощави. Когато се състезавах, аз бях 37 килограма. А сега се гледа тялото да е хармонично, да има мускулчета, да са атлетични. Само украинките поддържат линията на високи и слаби момичета.
Вие лично как мотивирате гимнастичките?
- Към всяка трябва да се подхожда индивидуално, защото, въпреки че са толкова добре сработени като отбор, са и много различни деца. Дори забележки като правя, на всяка ги правя по различен начин. За тях една от най-големите мотивации е аз да им кажа "браво". Често им разказвам истории. Дори за това как миньорите гладуват и нямат 50 стотинки за хляб. Защото те живеят много изолирано. Само с гимнастиката. И си мислят, че това, което правят, е кой знае какво. Аз им обяснявам, че нормалните хора ходят всеки ден на работа и не им стигат парите.
Говорите ли им за победа?
- Около нас тази дума се чува достатъчно, затова не искам да я използвам. Те знаят, че ако си направят нещата добре, ще победят. Опитвам се да им създавам по-спокойна обстановка.
