На 14 септември Българската православна църква отбелязва един от големите празници в своя календар – Кръстовден. Това е единият от четирите дни в годината, когато миряните могат да се поклонят пред Христовия кръст.

Останалите са в третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, петия ден от Страстната седмица − Велики петък, както и на 1 август – Произхождение на св. Кръст Господен. Има и народен празник, който се казва Зимен Кръстовден, който е на 5 януари.

Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание.  Преданията за празника са много. Едно от тях гласи, че в основата му е една жена – майката на император Константин Велики, Света Елена. След дълго търсене, в Палестина, тя успява да открие гроба, в който е положен Иисус Христос. С един от трите открити в него кръста възкресява наскоро починал човек.

Света Елена взема частица от животворящия предмет със себе си, а останалото оставя в изградения на Божи гроб храм „Възкресение Христово”. На 13 септември, години по-късно, храмът е осветен, а на следващия ден кръстът е „въздвижен“ над главите на миряните. Оттогава християните се събират, за да видят и да се помолят пред Светия кръст.  

В църквата „Възкресение Христово“ се пазят няколко парчета от кръста, за които се твърди, че са истински. А иначе историята разказва, че кръстът е бил откраднат от персийците, които нападнали Йерусалим през 7 век, след това бил възвърнат, след това скрит през 11 век, когато Йерусалим бил нападнат от арабите. После пък парче от парчето било подарено на новежкия крал, от когото го откраднал сарацинския цар Саладин. Към днешна дата вероятно има стотици хиляди парчета и парченца, за които някой претендира, че са от светия кръст. Традицията е пренесена и у нас − в местността Кръстова гора, Средните Родопи.

Отдалечена на около 200 км от столицата, Кръстова гора привлича и млади, и стари − да се помолят за здраве или изцеление на тежки или неизлечими заболявания. Вярва се, че там също е заровена частица от Светия кръст. Историята за светостта на връх Кръстов в Родопите и местността около него научава и българският цар Борис III от един отшелник, посветил се на вярата в Бога.  Той му споделил, че получава видения, които показват, че частица от Христовия кръст наистина е скрита на върха, където някога се е издигал манастир, разрушен до основи от турците при едно от нападенията им. Там според видението трябвало да бъде издигнат висок метален кръст.

На 1 май 1936 г. металният кръст е поставен на върха, а след освещаването му бял гълъб отвежда множеството на западното възвишение на връх Кръстов, където изпод скалата, на която кацнал, бликнала вода. Затова над него издигат втори метален кръст, заедно с малък параклис, построен от дарители. През 1994 г. кръстът, подарен от цар Борис III, изчезва. Открит е в гората, а 7 месеца по-късно е поставен в издигнатия нов храм.

Традицията повелява на Кръстовден да се спазва строг пост, а най-възрастната жена в дома да омеси обреден хляб, наречен Кръстова пита. На Кръстовден е забранено да се ядат всякакви червени храни като червени ябълки, червен пипер, домати, репички и др. Този пост се спазва като израз на почит към кръста, върху който Исус е пролял кръвта си, за да спаси човечеството. За селското стопанство Кръстовден поставя началото на есенния работен сезон и тогава започва сеитбата на зимните житни култури. 

В някои райони на страната празникът се нарича и гроздоберник, защото се дава началото на гроздобера. Първото откъснато грозде се занася в църквата, за да бъде осветено. Прието е на този ден хората да си раздават грозде, за да е плодородна следващата година. Народът вярва, че на Кръстовден "денят и нощта се кръстосват", което ще рече, че стават равни по времетраене.

Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват. На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.