Ново проучване установи, че нашите приятели от училище и от детството и до днес оставят отпечатък върху живота ни. И не става дума само за фигуративни изрази. Първите ни приятели буквално са оказали влияние на генетичното ни оформяне. Възможно е под тяхно въздействие да сме склонни към развитие на психични и наркотични разстройства в бъдеще, пише Medical Xpress.

Проучването е публикувано в American Journal of Psychiatry с водещ автор на проекта Джесика E. Салваторе, асистент по психиатрия в Rutgers Robert Wood Johnson Medical School. Учените твърдят, че генетичната предразположеност на връстниците към психични разстройства може да увеличи риска при човек

който е техен приятел

да изпита и той самият подобни проблеми в ранна възраст. Това изследване се основава на концепцията за социогеномиката, която изучава как генотипът на един човек може да повлияе на наблюдаваните черти на друг.

Салваторе и нейният екип изследвали данни от повече от 1,5 милиона души, родени в Швеция между 1980 и 1998 г. Анализирали как генетичните черти на техните връстници им се отразяват през годините. Станало ясно, че генетичната предразположеност на техните приятели към разстройства е свързана с по-голяма вероятност от развитие на същите разстройства, дори когато се контролират генетичните рискове и социално-икономическите фактори.
Тази взаимовръзка била по-силна особено

сред съученици от гимназията

и средното училище, посещаващи професионални или подготвителни колежи на възраст от 16 до 19 години. Ефектът е по-осезателен при нарушения, свързани с употребата на наркотици и алкохол, отколкото при тежка депресия и тревожност. Според Салваторе генетичната предразположеност на децата, които общуват помежду си, може да повлияе на техния фенотип или вероятността от развитие на разстройството, но връзката остава дори след като се контролира дали връстниците са засегнати.

Приятелите от детството ни разболяват

Взаимното влияние на генетичните черти сред компания от съученици явно се простира отвъд преките им взаимодействия. Проучването подчертава потенциала на онлайн и социалните интервенции за справяне с психичното здраве и разстройствата, свързани с употребата на вещества.

Според Салваторе фокусирането само върху индивидуалния риск не е достатъчно. Важно е да се вземе предвид и по-широката социална и генетична мрежа. Този подход може да помогне за прекъсване на процеси и рискове, които се простират отвъд десетилетието, прекарано в училище. Сигналите за дългосрочното влияние на генетиката на нашата среда са съвсем очевидни.

Приятелите от детството ни разболяват