Преди най-малко 20 000 години хората, живеещи в Европа, създават удивителни пещерни рисунки на животни, които съчетават с любопитни знаци: линии, точки и Y-образни символи.
Те може да са свързани със сезонното поведение на ловуваните животни, което прави знаците първата известна писменост в историята на човечеството, твърди ново проучване, пише National Geographic.
Въпреки че палеолитното пещерно изкуство е по-известно със своите грациозни коне и призрачни отпечатъци от ръце, има хиляди нефигуративни или абстрактни знаци, които изследователите започват да изучават едва през последните няколко десетилетия.
В проучването, публикувано на 5 януари в Cambridge Archaeology Journal, екип от учени предполага, че тези привидно абстрактни точки и линии, когато са разположени близо до изображенията на животни, всъщност представляват писмена система, която обяснява разбирането на ранните хора на сезоните на чифтосване и раждане на важни местни видове.
Други изследователи обаче не са убедени в интерпретациите в изследването относно тези знаци, създадени от човека.
Мелани Чанг, палеоантрополог от Портландския държавен университет, която не участва в проучването, казва на Live Science, че е съгласна с оценката на изследователите, че „хората от късната каменна епоха са имали когнитивния капацитет да пишат и да водят записи на времето." Но тя предупреждава, че „хипотезите на изследователите не са добре подкрепени от техните резултати и те също така не разглеждат алтернативни интерпретации на анализираните знаци“.
Ранните хора в Европа са ловци събирачи, които ядат много месо от видове като коне, елени и зубри.
Когато тези животни се събират сезонно в стада, те стават уязвими за ловуване от хората.
„Следователно, познаването на времето на миграциите, чифтосването и раждането би било централна грижа за поведението на хората през късната каменна епоха, пише водещият автор на изследването Бенет Бейкън, независим изследовател и консерватор на мебели, който установил се в Лондон. Разглеждайки общия брой знаци, точки или линии, открити в последователности в стотици пещери, изследователите откриват, че нито една от рисунките не съдържа повече от 13 знака, което съответства на 13-те лунни месеца във всяка година. „Предполагаме, че последователностите предават информация за свързаните с тях животински видове в единици месеци“, пишат те, отбелязвайки, че пролетта, „с нейните очевидни сигнали за края на зимата и съответните миграции на фауната към местата за размножаване, би предоставила очевидно, ако се различава регионално, точката на произход на лунния календар." Статистическият анализ на изследователите на повече от 800 последователности от знаци, свързани с животни, подкрепя тяхната идея - те откриват силни връзка между броя на знаците и лунните месеци, в които е известно, че конкретното животно се чифтосва.
Отивайки още по-напред, Бейкън и колегите му се съсредоточават върху Y-образен знак, който според тях се отнася до конкретно събитие в жизнения цикъл на животното.
Подобен статистически анализ подкрепя тяхното заключение, че поставянето на Y-образния знак в поредица от знаци сигнализира сезона на раждане на даден животински вид. „Способността да се приписват абстрактни знаци на явленията в света, да се записват минали събития и да се предсказват бъдещи събития, е било дълбоко интелектуално постижение“, отбелязват те.
Но дали това е най-ранното известно писание? Бейкън и колегите предполагат, че "това може да се опише най-добре като протописмена система, междинна стъпка между по-просто означаване и пълноценно писане."
Съавторът на изследването Робърт Кентридж, професор в катедрата по психология в Университета Дърам, Великобритания, казва за Live Science, че една от силните страни на тяхното изследване е, че те официално са тествали Хипотезите на Бейкън относно значението на позицията на знака Y в последователностите от знаци и дължините на последователностите от точки и линии и показват, че те наистина предават значение, което би било важно в живота на палеолитните ловци.
В обобщение на своите заключения Бейкън и колеги пишат, че те са „предложили съществуването на означителна система, свързана с недвусмислен животински обект, свързан с биологично значими събития“ и че това им позволява „за първи път да разберат палеолитна нотационна (записваща, означителна) система в нейната цялост."
