Българската православна църква почита Петдесетница, който е един от най-големите православни празници. Той се отбелязва на 50-ия ден след Великден - винаги в неделя.
На този ден се празнува рожденият ден на Христовата църква. На този ден Исус Христос основава църквата си на земята чрез пращането на Светия Дух.
Според библейското предание на 50-ия ден след Пасха в Йерусалим било пълно с поклонници, дошли за големия юдейски празник, посветен на Божието законодателство на планината Синай. Дванайсетте Христови апостоли и Божията майка били събрани на молитва в къщата, където преди 50 дни вечеряли преди Пасха заедно с Христос.
Внезапно се чул шум, сякаш задухал силен вятър и изпълнил цялата къща, а над главата над всеки от молещите се явили пламъци, приличащи на огнени езици. Апостолите се изпълнили със Светия Дух и започнали да славят Бога на всички езици, които дотогава не знаели. Пламъците били видимият знак за въздействието на Светия Дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи.
Така били поставени основите на Църквата, затова и празникът Петдесетница се смята за неин рожден ден. Празникът Петдесетница се нарича също и Света Троица, тъй като слизането на Светия дух преобразява не само апостолите, но и всички присъстващи, които повярвали в Христа и приели Светото кръщение. По думите на Св. апостол Павел след Петдесетница: "Вече няма елин, ни юдеин, ни мъжки пол, ни женски, защото всички са едно в Христа". Това е обединението, при което всеки вижда в човека до себе си свой възлюбен брат.
На Петдесетница църквите се украсяват с брезови клонки и цветя. Някои хора украсяват и домовете си по този начин. На Петдесетница е позволено да се похапват всякакви храни, включително и лакомства.
От край време на този празник се ходи на гости по покана или се канят роднини. Важно е да бъдете с близки хора и да се чувствате добре на този ден.
На малките деца в семейството се правят подаръци. Така е прието от край време.
В миналото на този ден влюбените запознавали половинките си с майките и бащите, за да могат да получат от тях благословия за сватба.
