Поколението Y – така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат.
Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.
„Серендипити, или щастливата случайност, е основен принцип и в живота ми, и в бизнеса ми и се превърна в моя житейска философия – казва Паулина. – Тръгнала съм от едно, а стигам до друго. Случайностите – това е пътят на креативността.“
Прочети още
Многолика, освободена, нестандартна, уникална, колоритна, скандална – както дрехите, които създава – Паулина Цветанова от Берлин предизвиква истинска революция в модата. С творбите си – абсолютни уникати, без копия – тя разбива всякакви установени шаблони в модното законодателство.
Наричат стила й авангарден кутюр,
sustainable concept fashion („устойчива концептуална мода“) затова, че използва парчета плат, които иначе, ако се изхвърлят, замърсяват природата. Следва и принципа zerowaste, или „нулев отпадък“. До тази толкова актуална в момента екотенденция на Запад тя се насочва не защото така е модерно, а по съвсем други, нейни си, виждания.
Дизайните й са wearable art, или изкуство, което може да се носи. Уникати са не само дрехите, но и платовете. Подчинени са на нейни правила, нетипични и непризнати от законодателите в модата. Те са унисекс, джендър (могат да се носят и от двата пола), в един размер са и за всеки сезон.
Подчинени са и на diversity („разнообразието“), като Паулина се противопоставя и на дискриминацията, на изискванията за определени мерки и възраст на моделите. По модните подиуми на всички големи събития в модата нейни модели са както професионалисти, така и хора от различна възраст, с различно телосложение и тегло. На нейните модни шоута
дефилират и хора на инвалидни колички
„Така искам да напомня, че модата е за нормални хора, а не само за суперслаби модели“, казва тя.
Това решение е предизвикано от едно голямо нейно здравословно премеждие, при което лекарите са безсилни да я спасят, но успява да се измъкне сама.
Родена е в Пловдив, заедно с близначката си Йоана. Двете обожават да шият дрехи на куклите си Барби, а Паулина пише стихове и мечтае да стане кутюриер – дизайнер на висша мода.
„Погледни каква развинтена фантазия съм имала на 10 – 12 години – тя показва снимки на модели, рисувани тогава. Тотално развихрена фантазия! – Това е начинът, по който бих искала да рисувам и днес, но не мога вече... Не знам защо.“ Мечтата за модата обаче трябва да почака дълги години... Паулина завършва заедно със сестра си Немската гимназия в Пловдив, имат и немски дипломи и тръгват към Берлин.
Целият й живот е непрекъсната борба. Заминаването е предизвикано и от надеждата, че откъсвайки се от традиционната си среда, ще се справи с животозастрашаващата си болест – анорексия. Тя започва, когато Паулина е на 12 години и двете със сестра й са модели. Просто престава да се храни.
„Най-дълбоката ми криза беше около 21 – 22 години. При ръст 170 см тежах 30 килограма – разказва тя. – Ходех по клиники в Германия, но нищо не се промени, а лекарите не ми даваха никакъв шанс да оцелея. Диагнозата беше... „смърт“! В един момент си казах, че помощта трябва да дойде отвътре. Реших да кача килограми и се прибрах в България за 3 месеца. Сега тежа 63 кг, но не ми пука за няколкото килограма в повече...“
В Германия, след злощастно стечение на обстоятелствата, тя изпада в тежко положение – без пари и без помощ от близки. Налага й се да работи на 5 места, дори чисти тоалетни...
В университета във Фрайбург тя завършва три магистратури:
по „История на изкуството“, „Философия“ и „Християнска археология“.
Дипломира се на 24 и до 31-вата си година работи като куратор галерист, в издателство за приложни изкуства, в леярна за бронзови и алуминиеви скулптури. „Когато бях на 31, имах проблеми в работата и си казах: „Тая няма да я бъде, да съм на договор. Искам да си правя моите си неща“, споделя тя.
Първоначално брандът й Paulina’s Friends е концептуален магазин за изкуство, дизайн и винтидж мода и е в мол в Берлин. Излага творбите на други артисти, а винтидж модата избира от пазарите в Париж, където сестра й се премества да живее, влюбва се във французин и остава.
За 7 години сменя 4 магазина. „Скапвах се от работа, по 14 часа, и в един момент си зададох въпроса: „Това ли е твоето? Или го правиш само за да изкараш пари? Тогава дойде COVID-19“, затворих 4-я магазин и заминах за остров Тенерифе на Канарите“, споделя тя. Там си купува студио, малък апартамент, и я връхлита друго вдъхновение – да пише книги.
На Тенерифе започва и докторската си дисертация по „История на изкуството“ в два университета в Германия. „Тя е трансдисциплинарна, на границата с модата.
Свързана е малко с поп култура, с науки за медиите и с джендър науки. През живота си съм печелила много стипендии и тази за доктората беше шестата“, казва Паулина.
На мода започва да се учи сама, през „ковидната“ 2020-а. Докато е на Тенерифе,
за пръв път започва да шие
При връщането в Берлин се разделя с приятеля си, трябва да плаща висок наем и оставя на заден план писането на книгите и доктората.
„Шиенето – детската ми мечта, дойде като начин на оцеляване“, казва тя. Първо изработва одеяла по техниката пачуърк – от парчета. Инспирирани са от баба й Панка, която шие пачуърк юргани от стари изрезки.
„Да ме обижда определението „Кралицата на парцалите“? Защо? Напротив, баба ми наричаха така – „Панка Кръпката“ или „Кралицата на парцалите“. Това за мен е даже комплимент“, смее се Паулина.
Започва да създава дрехи от мострите текстил, които излагат на закачалки на щандовете по панаири и текстилни изложения. „Тях даже ги изхвърлят, плащат, за да ги вземе някой, а пък аз буквално им ги откупувам понякога – разказва тя. – Има и скъпи, кутюрни платове, по 150 евро метъра. Като ми дадат 5 чувала с такива парчета, с тях мога да направя още 20 колекции.“
Успехът на уникалния й стил с бранда Paulina’s Friends е светкавичен. Вече е част от седмиците на модата в Ню Йорк, Париж, Берлин, Амстердам, Ротердам и Хелзинки. Тази година й предстои да покрие „Големите 4“, като участва и в седмиците на модата в Милано и Лондон. Планира и участия в Токио и иска да участва и в Сеул, където ценят подобна нестандартна мода.
Безкрайната й изобретателност й помага по оригинален начин да събере „безбожно скъпите“ такси за участия на седмиците на модата. „Просто казвам на клиентите си във видео: „Това са ми разходите, моля ви, помогнете ми да си финансирам шоуто“, казва тя. Предварително продава колекциите си. За клиентите й пък е чест да дефилират на ревютата, наред с утвърдени модели, и плащат за това. А Паулина следва принципа на diversity – модели да са хора на всякаква възраст, с всякакъв ръст и тегло.
Тя вече е доказала концепцията на уникалния си стил на Седмицата на модата в Париж през септември 2023 г. Нейни модели дефилират по страниците на всички елитни списания в света: Vogue, Elle, Harper’s Bazaar, Glamour, L’Officiel, Marie Clairе, Vanity Fair, Woman, в Германия...
Обект е на силен медиен интерес, наскоро са я избрали да участва в тв формата „Пещерата на лъвовете“ по FOX TV. Състезават се хора с интересни идейни проекти, които трябва да „продадат“ светкавично, за 3 минути, и спечелилите получават финансиране.
Като предприемач Паулина е пълна с идеи и проекти и в амбициите си да получи сериозни инвестиции стига дори до Уолстрийт, до немското посолство и Търговската камара в Ню Йорк. Наградена е като
млад предприемач на годината по програмата „Еразъм“
през 2021-а в Берлин. В момента се бори за инвестиции в размер на половин милион евро.
Интересен е проектът й за колекция с персонализирани якета с историята на клиентите върху тях. „Една от основните цели е да създам работни места в Германия – основно изискване в устойчивата мода“, казва тя.
„Аз не събирам парчета, аз събирам история“ – казва тя за своята работа. – Житейският ми проект е околосветско пътешествие с колекциониране на един куфар, пълен с платове от всяка държава, които после да станат част от моделите ми.“
Като луд пътешественик е обиколила 40 страни в Европа, Америка и Азия, и отвсякъде носи парчета плат, които включва в тоалетите си. Това добавя нов, културологичен елемент в дрехите й. През февруари заминава за Сингапур, Малайзия, Камбоджа, Бали, Тайланд и Виетнам, като от всяка държава ще донесе по парче плат за следващите си колекции.
Прочети още
Издала е и 4 книги. В първата пише защо трябва да оставим живота си на случайността. Издадена е и на български със заглавие „За щастието от случайността“. Предстои да излезе книгата й „Един куфар, пълен с платове. Един куфар, пълен с мечти. Един куфар, пълен с Родина“, в която представя уникалния си проект – колекционирането на парчета плат от всяка държава за уникалните й колекции.
