Рангел Вълчанов се появяваше и контактуваше през последните години на публични места чрез дъщеря си Ани
Няколко дни преди да навърши 85 години почина големият български режисьор Рангел Вълчанов. След поредица болести и операции през последните години той страдаше и от тежко онкологично заболяване. По зла ирония на съдбата този изключителен сладкодумец загуби напълно гласа си. Рангел Вълчанов е най-уважаваният в България и по света български кинорежисьор.
Роден е на 12 октомври 1928 г. в село Кривина, Софийско. Завършил е театрална режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1953 г. в класа на проф. Боян Дановски. След участия като актьор и асистент режисьор в няколко филма през 1958 г. дебютира като режисьор с ,,На малкия остров" по сценарий на Валери Петров, в който изпъква самобитният му талант. Филмът е твърде различен от дотогавашния стил и начин на показване на ,,революционните" събития. С постановление на ЦК на БКП от 1958 г. лентата е свалена от екран. Следващите филми на Рангел Вълчанов, също по сценарии на Валери Петров - ,,Първи урок" (1960) и ,,Слънцето и сянката" (1962) - утвърждават майсторството на режисьора, таланта му, умението му да работи както с големи актьори, така и с непрофесионални изпълнители. Филмографията на режисьора е поредица от успешни и харесвани от зрителите филми: ,,Инспекторът и нощта" (1963), ,,Вълчицата" (1965), ,,Бягство в Ропотамо" (1973) - опит за филм мюзикъл, ,,Следователят и гората" (1975). В началото на 70-те години, след копродукцията ,,Езоп", режисьорът е поканен да направи два филма в Пражката студия ,,Барандов" - ,,Лице под маска" и ,,Шанс". През 1978 г. Рангел Вълчанов получава възможност да снима филм по свой сценарий, за който мечтае близо 20 години преди това.
,,Лачените обувки на незнайния воин" е определян като ,,изповедна фантасмагория", поглед към света през очите на 7-годишно момче от шопско село край София. В оригинална форма авторът си задава изконни въпроси: Кои сме? Откъде сме? Кое е смърт и кое безсмъртие?... Според изследователи на българското и световното кино, ако беше получил разрешение да заснеме този филм в началото на 60-те години, Рангел Вълчанов щеше да застане редом с великия Федерико Фелини и щеше да даде различен път на развитие на киното, а и на другите изкуства в България.
,,За къде пътувате" (1986), ,,А сега накъде" (1988) и продължението му след 20 години ,,А днес накъде" (2007), ,,Последни желания" (1983) и... „Немирната птица любов" (1990) допълват биографията на Рангел Вълчанов, в която има и много документални филми, актьорски изяви, театрално приключение в ,,Лазарица" от Йордан Радичков в Народния театър ,,Ив. Вазов", телевизионни програми и др. Режисьорът бе член е на Европейската филмова академия, носител е на многобройни български и международни награди. През последните години здравето му беше много разклатено, но жаждата за творчество не отслабна. Той написа три книги: ,,Всички ще умрем, а сега наздраве" (2010), ,,Ура! Най-после и онемях!" (2012), ,,Хем съм сам, хем няма никой"(2013).
