Тази седмица ще оставя политиката настрана и ще ви споделя нещо, за което мисля, откакто се върнах от България това лято.

Много често се оплакваме, че "животът тук не е като в България" - липсва ни да изпием по кафе/бира/уиски с приятели след работа, дискотеките затварят твърде рано и през седмицата са празни, а и е скъпо. Това тормози мнозина и ги кара все по-често да си мислят за връщане в Родината.

След два месеца ваканция в България това лято се бях зарекъл, че няма да се оставя на американската машина да ми смаже настроението и емоциите от живота по европейски. Опитвам се да се виждам всеки ден с приятели, да излизаме всеки уикенд, а и през седмицата. Но усещам, че е по-трудно. Като че Америка успява да убие нещо в нас. Още с кацането на летището. И се чудя дали проблемът е в "системата", или е в нас самите. В амбицията да имаме повече пари, повече материални неща и да се състезаваме със съседа, вместо да изпием по бира след работа.

Разбира се, аз нямам деца и ми е лесно, ще кажат мнозина. И ще са прави - родителите тук водят наследниците си от кръжок на кръжок, карат ги на тренировки по няколко спорта и ги превръщат в същите амбициозни, борещи се повече, умалени копия на тях самите. И в това няма нищо лошо - децата трябва да бъдат учени да постигат целите си и да имат богата обща култура. Но успяваме ли да им покажем красотата от живота, малките удоволствия - la dolce vita. Така както го разбираме по европейски.

Кое всъщност определя нашето "quality of life", както казват американците? По-голямата къща, по-скъпата кола или марковите дрехи? Или хубавите моменти, прекарани с приятели или семейството?

Това може би е по-трудната част тук. Защото Чикаго и повечето големи градове в САЩ предлагат и хубави европейски кафенца, барчета и клубове. Но да намериш нови приятели, с които да ти е хубаво да гледате мач заедно или да поговорите след работа, е по-трудно. Да се помотаете из мола или да поритате мач и изпиете по бира след това. Жените, изглежда, се справят по-добре с тази задача. Но колкото и да е трудно, не мисля, че трябва да оставаме по-изолирани в собствения си свят. Някак си в България запознанствата стават и по-бързо, и по-лесно, но щом е възможно там, значи може и тук. Ние сме си същите, мястото само е различно. И нека не се страхуваме, че може да попаднем на грешните хора, да бъдем разочаровани, наранени, предадени, прецакани. Въпреки това си струва. Никога не губим дори и да е само урок.

Защото животът в България е по-хубав и весел, понеже такъв сме си го направили. Нищо не пречи да го направим и тук.