Ако трябва да съм честен, останах леко разочарован от малцината българи, които занесоха цвете на паметника на Васил Левски в Чикаго. Вярно, бюстът е сравнително нов и може би не са много тези, които знаят за него. Имаше и такива, които почетоха паметта на Апостола на плочата му в храма "Св. София", а и децата от повечето български училища организираха тържества и дори олимпиада, посветени на неговото дело. Предстои 3 март, когато за пореден път ще издигнем трибагреника в центъра на Чикаго. Но се чудя колко души биха отишли на церемонията, ако няма организиран транспорт. Дали патриотизмът ни е силен на думи, във Facebook (когато често пускаме статуси с цитати от видни наши фигури, които дори се оказват фалшиви) и, разбира се, на маса. Подкрепяме ли този патриотизъм на думи с дела - децата ни да знаят чудесен български и да са научили важните неща от българската история, независимо че сме толкова далеч от Родината. Мнозина ще кажат, че е трудно в Америка. Така е. Но преди няколко месеца в Молдова останах впечатлен как поколение след поколение нашите сънародници там пазят корените си живи и говорят на отличен български език. А тук, изглежда, го губим само след едно поколение.
Още един повод за патриотична гордост ще е предстоящият мач на Тервел Пулев точно навръх националния ни празник. Повече информация за него и ексклузивно интервю с Малката Кобра може да намерите на страница 25.
През май пък народната певица Николина Чакърдъкова ще доведе над 20 души ансамбъл за впечатляващия си спектакъл в Чикаго.
Захари Бахаров ще представи през септември спектакъла на режисьора Явор Гърдев "Чамкория" по новия роман на Милен Русков.
Хубаво е, че българската култура и спорт са не само живи, но и се радват на широка подкрепа в Северна Америка.
Разбира се, повод за гордост е и Крис Досев, който прави втори опит да спечели място в американския Конгрес. Той е първият българин, който някога се е кандидатирал за такъв пост. И макар антиимиграционните му виждания и подкрепата за Доналд Търмп да са противоречиви моменти в политическата му биография, бившият морски пехотинец и син на известния в Чикаго бай Досьо заслужава уважение, че не се отказва от преследването на своите цели и това, в което вярва (дори и да не сте съгласни с него). На какво разчита той за втория си опит за Конгреса може да прочетете на страница 6.
Е, има поводи за национална гордост и истински патриотизъм. Въпросът е какво направихме ние днес, а и всеки ден, за да сме горди българи, които пазят корените, традициите и националното си самочувствие.
