От няколко дни се чудя дали наистина ситуацията в България ни изглежда толкова песимистична от спокойствието на нашия американски живот, че за 4 месеца има-няма 200-300 души в целите щати подкрепиха протестиращите. Дори и сега, когато „бъдещето на България" - студентите, са окупирали 15 университета, едва 30-ина души в Ню Йорк излязоха да ги подкрепят. Техния протест показваме на страница 11.

Очевидно е, че опитите правителството на БСП и ДПС плюс „Атака" да бъде свалено не успяват, въпреки че то се ползва с унизително ниската подкрепа на едва 19% от гражданите (според данни на „Алфа рисърч"). Преди 24 години студентските протести успяха да вдигнат на бунт цялото общество. Сега обаче този заряд го няма. Усещането, че нещо ще се подобри, е изчезнало. Един от тези протестиращи студенти ми каза, че за тях има два варианта - или окупацията с оставка на кабинета и въвеждането на някакъв морал и норми в управлението на държавата, или терминал 2. Протестите на младите обаче, ако не друго, то поне привлякоха повече вниманието на световните медии, отколкото продължаващите вече над 145 дни скандирания пред Народното събрание. Явно за чуждите журналисти мнението на младите е симптоматично за едно общество. На страница 10 може да видите гледната точка на сп. „Economist".

И докато студентите са все още в плен на идеалите, присъщи на буйната им младост, то едно старо политическо мекотело най-неочаквано изчезна от играта, в която беше признат майстор на гешефтите, преоцветяването и дълголетното оцеляване. Христо Бисеров беше Сивия кардинал в СДС по времето на Иван Костов. Заедно с Йордан Цонев, Евгений Бакарджиев и още неколцина носят може би най-голямата вина за лошия имидж на сините от онова време въпреки безспорните им успехи (падането на визите, отварянето на ЕС и НАТО, икономическата стабилност и др.). Тези хора отдавна вече не са нито в СДС, нито в дясното пространство. Бисеров и Цонев се присъединиха към ДПС в една група, която циничните наблюдатели наричат квотата на „българските наемници". Изненадващо обаче Бисеров хвърли оставка от всички постове в държавата и партията (освен заместник на Местан той беше и зам.-председател на НС). Просто така - без мотиви, без пресконференция с обяснение. Не бил казал дори и на Доган. Някои от предположенията за мотивите, първите реакции и дали животът на Бисеров е в опасност може да прочетете на страници 4-5.