През уикенда гледах новия филм "Operation Finale". Той разказва за едно от най-известните презокеански отвличания от миналия век - тайните служби на Израел прихващат в Аржентина и тайно отвеждат Адолф Айхман - един от архитектите на "Финалното решение" („Тhe Final Solution") от Втората световна война. Това е програмата на нацистите за ликвидирането на всеки евреин под тяхна власт. Айхман е заловен през 1960 г. и тайно е депортиран в Израел, където е съден в публичен процес за военни престъпления и престъпления срещу човечеството и в крайна сметка екзекутиран чрез обесване на 1 юни 1962 г.
По време на процеса срещу него десетки жертви на холокоста разказват от първо лице своите истории. Процесът е предаван по телевизиите по целия свят и е първата такава възможност жертвите да бъдат чути.
10 милиона души, от които 6 милиона евреи. Толкова избиват нацистите по време на Втората световна война под етикета "врагове на народа". Само защото са различни. Сигурно се чудите как е възможно това - нацистката върхушка да успее да увлече и масите на своя страна, та да загубят всичко човешко и да участват активно в това престъпление.
Нацистите идват на власт след загубата в Първата световна война. За това Хитлер вини евреите. Но той хвърля вината върху тях и за икономическите и финансовите проблеми на страната и нейните граждани. С помощта на пропаганда евреите са показвани като хора, които вземат работата на германците, виновни за различни престъпления и автори на конспирация за провала на Германия. Пропагандната машина на нацистите дори издавала списание, в което били показвани престъпници от еврейски произход. Всичко това било придружено с различни закони, които ограничавали правата на евреите, а SS изпълнявали демонстративни акции срещу тях.
Така хората бавно, но сигурно започнали да припознават врага в лицето на евреите (въпреки че антисемитизмът има дълбоки корени от древни времена). И когато започнало масовото избиване, почти никой не се противопоставил. А и било твърде късно. Шест милиона души.
Гледайки филма и припомняйки си всички тези факти от най-тъмната история на Европа и човечеството, не можах да не направя ужасяващия паралел с днес.
Списание с престъпления, извършени от имигранти без статут в САЩ, беше издавано от администрацията на Доналд Тръмп в първите месеци, след като взеха властта. Кампанията му пък започна с антиимигрантска реч, наричайки идващите от Мексико хора "убийци" и "изнасилвачи", носещи наркотици и проблеми. После поиска забрана за влизането на всички мюсюлмани в САЩ, а като стана президент - го превърна в указ. Антиимигрантската му риторика не спря и Тръмп продължи да обвинява родените в чужбина, че вземат работните места на американците. И това резонира в работническите райони на страната, където фабриките затвориха, хората останаха без работа и мнозина винят за това имигрантите. Нищо че две трети от работните места са загубени заради автоматизацията, а има стотици хиляди свободни места, за които няма квалифицирани кадри. Отговорът на този проблем не е антиимиграционна политика, а образование и тренинг.
Администрацията на Тръмп започна да разделя майки от децата им на границата, някои от тях търсещи убежища. Десетки семейства все още не са събрани. Известен е поне един случай на починало дете в ръцете на имиграционните власти.
Администрацията създаде специален отдел, който да разследва хора с вече получено американско гражданство и да отнема паспортите на такива, за които подозира, че може да са го получили с измама. Адвокати казват, че се наблюдава драстично увеличение на тези случаи с предходни години.
Най-лесно е да се търси външен враг, към който да се насочва омразата на онази част на обществото, която се чувства несигурна и неуспяла. И да се отвлича вниманието от реалните проблеми на администрация на ръба на "нервен срив" (по думите на старши служители в Белия дом, страница 10). Лесно е. Но не е правилно. А историята ни показва ужасяващите последици от такова безотговорно боравене с думите. Не бива да го позволяваме. Никога повече.
