Мислех си да пиша днес за будителите, защото всички ние имаме нужда от такива примери - да помислим заедно за онези, които ни вдъхновяват, водят и карат да бъдем по-добри като човеци и като нация. Но... съм в Манхатън. Непланирано отново.

В раницата, с която пътувам, имам един репортерски бележник, който ползвам "за всеки случай" - когато не съм си взел специално такъв. Във вторник през нощта го отворих, за да нахвърля няколко бележки, преди поредното ми живо включване за Новините на NOVA - този път от Манхатън, който стана арена на най-смъртоносната терористична атака в града от 11 септември 2001 г. Прелиствайки бележника, минах през имена, които ме върнаха към други масови стрелби и терористични атаки от последните години. Цифрите по страниците ми напомниха за броя на жертвите, ранените и техните години.

И в нито една от тези бележки не намерих отговор на въпроса "Защо?", камо ли пък логичен такъв. Защото логика няма. Поне за нас.

Общата нишка на религиозния фанатизъм е липсата именно на такава логика, подчинена на здравия разум и фактите. Изкривеният прочит на религията е възможен там, където няма образование, където това е единственият начин на човек да се чувства като част от нещо, като част от общност.

Сега е лесно да се присъединим към хора на тези, които ще искат още по-строги мерки срещу имигрантите от определени страни и представителите на дадена религия (Доналд Тръмп вече обяви в туитър, че ще иска по-екстремни проверки от екипа си, каквото и да значи това). Но причините са другаде, както и решенията.

В повечето терористични атаки извършителите са второ поколение имигранти, което показва, че не са успели да се впишат в обществото на държавите, в които са родени. Не се чувстват част от него.

Радикализацията за мнозина настъпва тук, чрез интернет и тайните канали на радикалните ислямисти. Отново когато някой не се чувства като част от нещо. Усилията на властите трябва да са насочени към пресичането на тези тайни интернет канали и платформи, в които терористите промиват мозъците и дават идеи и съвети как да бъде направена бомба или организирана атака.

Докато не променим цялото това уравнение, ще изпишем още много репортерски бележници с имена, брой жертви и все така ще липсва реален отговор на въпроса: "Защо?"