Всеки път, когато забравя, че Русия е (може би) най-голямото зло в българската история, се появява някой дебил като червения депутат и професор Иво Христов, за да ми припомни, че Русия/СССР само си преследват своите интереси. Най-голямото зло са всъщност онези българи, които са готови веднага да препотвърдят всяка простотия, провокация и откровена лъжа, изречена от Москва. Като например изявлението на говорителката на руското външно министерство, че Червената армия е спасила българските евреи. Според него пък 80% от българите са дебили. Още за скандала може да прочетете на страница 6.

Но Русия си има своите интереси и цели. Вече са ясни на целия свят степента и начините, по които Кремъл се меси в чуждите политически процеси - като знаем степента и похватите, с които Москва се опита да дестабилизира изборите и доверието в демократичната система на САЩ, можем да си представим мащаба на операцията им в България. Но отново - това  е тяхно право.

Да бъдеше русофил в смисъла да харесваш достиженията на руската култура и изкуство или да имаш добро отношение към техния народ не е лошо. Кофти е дебилната русофилия. В България обаче от десетилетия съществуват хора като Иво Христов, готови да се поддадат или продадат на руския интерес. Дали от сляпо следване, че сме "братски народи", защото имаме близък език и еднаква религия, или за пари и власт. Все още в България няма и едва ли ще има разследване за руската намеса в българските президентски избори, след като стана ясно, че руски спецагент е доставил стратегия за изборната победа на Румен Радев лично на лидера на БСП Корнелия Нинова.

Няма разследване и присъди за онези предшественици на Нинова и Христов, които на пленумите на ЦК на БКП през 1963 и 1973 година решават България да се превърне в република на СССР и започват процеса това да се превърне в реалност.

Не е лошо да си припомним и мрачната годишнина от "Октомврийската революция" - точно 100 години от това, което по-правилно би трябвало да наречем "болшевишки преврат" - прекършването на крехкия опит за демокрация в историята на Русия и налагането със сила на жесток режим, обрекъл на глад и смърт милиони. Октомврийският преврат обаче изнесе своята зараза и в други държави с помощта на пари и терористични актове (бомбардировката в църквата "Св. Неделя"  от 1925 г. е само един пример). „По какво се различава Коминтернът като център за извършване на престъпления в цяла Европа от днешната "Ислямска държава"? Каква е разликата между сегашния тероризъм и коминтерновския „износ на революции"? Може би в това, че "Ислямска държава" в много случаи просто си приписва авторството на терористични актове, извършвани от фанатици самодейци, докато Коминтернът старателно е подготвял, финансирал и изпращал изпълнителите на замислените терористични актове до местопрестъпленията", твърди Калин Янакиев - философ в Софийския университет.

Или ако трябва да перефразирам един от любимите комунистически лозунги - Терористи от всички страни, съединявайте се! Но изглежда, че заразата е жива и днес и отново си е намерила място и в българския парламент.