Лицемерието на политиците никога не ни е изненадвало. И все пак от време на време не е лошо да проявяват малко повече принципност и последователност. Дори и да не подкрепям идеята на Доналд Тръмп за стена по границата с Мексико (защото няма да има почти никакъв практически ефект), не мога да му отрека желанието и енергията, с които преследва това обещание. Build the wall, скандира неговата база поддръжници и до ден днешен. А той им обещава отново и отново това. Видяхме, че проблемът със стената е номер 1 за Тръмп и от изтеклата стенограма на разговора му с мексиканския президент. Вманиачаването на бизнесмена политик в стената може да донесе до катастрофални последствия за собствената му партия и икономиката - както на САЩ, така и на света, ако Тръмп изпълни заканата си и спре правителството, а таванът на американския дълг не бъде вдигнат. Но поне е верен на обещанията и идеите си, колкото и налудничави да са те. Да му мислят тези, които са го подкрепили, и онези, които не гласуваха. За другите агонията просто продължава.

От другата страна е българският президент Румен Радев. Той иска да се срещне със сънародниците ни в Чикаго, които, макар че го подкрепиха с над 56% на изборите, искаше да остави без право на глас още в първите дни от мандата си. Неговата администрация даде идеи за промени, които да въведат уседналост за българите зад граница, защото според подкрепения от Москва Радев имало чужда намеса в българските политически дела. Когато скандалът нашумя, от администрацията му се опитаха да обяснят, че предлаганите промени се отнасят само за онези българи, които живеят извън Европейския съюз, разбирай - всичко се прави срещу онези в Турция. Но това щеше да засегне и българите в САЩ, Канада, Азия. Ние и сега страдаме от ограничението за 35 секции в страни от ЕС - недостатъчно за огромната територия на Америка. А с предстоящото въвеждане на електронно гласуване и може би онлайн "проблемът" с неконтролируемите българи зад граница става особено страшен. Най-вече за политиците от БСП, които рядко имат добри резултати зад граница. Радев беше изключението заради особено слабата кандидатура на ГЕРБ и разединеното дясно.

Въпреки това Румен Радев е държавен глава за всички българи по целия свят и е похвално, че има желанието да се срещне със сънародниците си в най-големия български град извън Родината. Да се надяваме на интересни и адекватни въпроси към него, но и на такива отговори.