Нашият зам. главен редактор Божидар Божков пътува до Молдова през изминалата седмица, откъдето се върна с репортаж за нашите сънародници там и за положението в една от бившите съветски републики. Това е друга имигрантска история - с далечни корени и сложно минало и със съвсем различно настояще. В магазините там трудно ще откриете българско мляко, медиите на родния език са попфолк каналите, а сънародниците ни изглеждат по-русофили отвсякога. Погледът им е обърнат към Москва. И затова има вековно историческо обяснение. „Носейки България в паметта си, но Русия в сърцето си", сънародниците ни в Молдова изглеждат отдалечени от Европейския съюз и САЩ. Въпреки това Западът, и по-конкретно Вашингтон, има план за действие как да опитоми местната власт. Защо той прилича на сценарий, вече прилаган в България, може да прочетете в репортажа на страници 26-27.

Всъщност историята от Молдова изглежда доста близка до тази в България. Да, в Родината има мляко, а откакто Борисов е на власт, пътищата са в по-добро състояние. Но страната и до ден днешен не може да извърне този поглед, вперен в очакване и със страх на Изток. И ако по една или друга причина политиците все пак намигват срамежливо и към Запада с оглед на членството ни в ЕС и НАТО (и по-вероятно заради лични облаги), то много от хората продължават да живеят с мита за славна Русия. Почти всекидневно някой ще се изцепи във Facebook за силата на Русия, как нейната армия би смазала американската, за икономическото превъзходство на Москва и т.н. Само преди седмица в много български медии се появиха тържествуващи заглавия как рублата е поскъпнала, защото петролът е скочил. Пропускайки факта, че икономическите санкции срещу Русия са заради влизането им на територията на суверенна държава (Украйна). Забравяйки, че проруските бунтовници свалиха самолет на Малайзийските авиолинии, за стотиците отнети животи и хилядите, чиито съдби са променени завинаги.

Русия е огромен пазар, страна, с която имаме дълга история и сходен език. Била е велика сила и в днешно време има своето влияние, макар и позалязващо. Крайно време е България да се еманципира от стокхолмския си синдром - след като 45 години е била под чехъла на Москва, и да започне една взаимоизгодна политика. Същото важи и по отношение на новите ни братя от Запада.

Приятен уикенд,

Ясен