Германският фюрер Адолф Хитлер и съветският диктатор Йосиф Сталин са две от най-спорните имена в историята, получавали номинация за Нобелова награда за мир.
Сталин е бил предлаган за високото отличие два пъти. Името му присъства в списъка на номинираните през 1946 и в 1948 г. Сред другите кандидати е бил Адолф Хитлер, предложен през 1939 г. от един от членовете на шведския парламент. Кандидатурата обаче много бързо е била отхвърлена от комитета. През 1935 година италианският диктатор Бенито Мусолини е предложен, иронично, от германски и френски академици само месеци преди инвазията в Етиопия.
„Нито Хитлер, нито Сталин, нито Мусолини сериозно са били обсъждани за Нобеловата награда за мир“, казва историкът Геир Лундестад, бивш секретар на Комитета. „Това, което ме изненадва най-много, е, че много диктатори по света са се въздържали да се номинират сами“.
Предлаган е бил още и Уинстън Чърчил, но вместо с отличието за мир той е удостоен с Нобелова награда за литература. Сред обсъжданите имена на евентуалните носители на Нобелова награда за мир са били и тези на известни културни дейци като Лев Толстой, Ерих Мария Ремарк, Николай Рьорих. В списъка не липсват и имена на монарси, като например на руския император Николай Втори (1901) и на белгийския крал Албер Първи (1922).
Нобеловият комитет приема всички предложения, ако те са изпратени преди крайния срок 31 януари. И докато всеки може да бъде номиниран, не всеки може да номинира. Право да номинират имат парламентаристи и министри от всички държави по света, бивши носители на наградата, някои университетски професори и бивши и настоящи членове на самия комитет. Това обаче е голям брой, повече от няколко хиляди души.
„Има толкова много хора, които имат правото да номинират кандидати, така че това не е много трудно“, заяви влиятелният секретар на Нобеловия комитет Олав Ньолстад пред АФП.
През последните две десетилетия броят на кандидатите скача драстично и днес надминава 300, така че не е изненадващо, че в него има и странни имена.
Списъкът с кандидатите се пази в тайна в продължение на най-малко 50 години, но номиниращият може да оповести публично избора си. Дали номинацията е странна или не е въпрос на гледна точка, но някои предложения със сигурност ще накарат хората да вдигнат озадачено рамене.
През 2001 година е номиниран спортът футбол, представен от Международната футболна федерация ФИФА. Шведският законодател зад номинацията заявява, че спортът има „способността да създава позитивни международни договори“ и допринася за „по-мирен свят“. Идеята въобще не е нова, тъй като Жул Риме, който се смята за основател на Световното първенство по футбол, е номиниран през 1956 година, отбелязва Антоан Джейкъб, автор на „История на Нобеловите награди“.
Поп идолът Майкъл Джексън също е номиниран през 1998 година. Въпреки че по това време обвиненията за сексуално посегателство над деца все още не са излезли на бял свят, посланието на Краля на попа „да излекуваме света“ не впечатлява Нобеловия комитет. „Румънските парламентаристи, които предлагат Майкъл Джексън, смятат номинацията за много сериозна, но тя не е била обсъждана от Комитета“, казва Лундестад.
Но през 2001-ва, допълва историкът, не се смяташе за невъзможно известни музиканти с кауза, като Боб Гелдоф, Боно или Стинг, един ден да получат престижното отличие. „Имената на певци редовно се появяват, но това е нова тенденция“, обяснява Олав Ньолстад.
Сред най-съвременните личности като най-спорни се отличават номинациите на бившия американски президент Доналд Тръмп и шведската тийнейджърка активистка срещу промените в климата Грета Тунберг.
Кой предложи Хитлер за Нобелова награда за мир?
На 24 януари 1939 г. дванайсет шведски депутати номинират британския премиер Невил Чембърлейн за Нобелова награда за мир. Аргументът им е, че Чембърлейн е спасил световния мир посредством Мюнхенското споразумение, сключено с Хитлер през септември 1938 г., когато чехословашкият район Зудетланд е предаден на Германия. Британският премиер е човекът, който „в това опасно време спаси нашата част на света от ужасна катастрофа“, пише в мотивационното писмо към номинацията. Три дни по-късно шведският парламентарист и социалдемократ Ерик Брандт изпраща писмо до Норвежкия Нобелов комитет, номинирайки германския канцлер Адолф Хитлер за Нобелова награда за мир. В писмото, изпратено само месеци след анексирането на Австрия и Судетската криза и 9 месеца преди инвазията в Полша, Брандт хвали лидера на Третия райх за „пламенната му любов към мира“ и го описва като „принца на мира на Земята“. По-късно Брандт обяснява, че е искал номинацията да бъде саркастична – въпреки че мнозина не успяват да намерят иронията – и е била протест срещу номинацията на британския премиер Чембърлейн. Логиката е, че ако Чембърлейн е номиниран за договора си с Хитлер, то тогава и самият Фюрер също трябва да бъде отличен. Брандт оттегля номинацията си, но Хитлер все пак остава в архивите като кандидат. „Историята на номинацията на Ерик Брандт за Адолф Хитлер напълно показва колко опасна може да бъде иронията в нагорещена политическа обстановка“, казва историкът Асле Свеен пред АФП.
Спорна номинация и за обвинения във военни престъпления косовски лидер Хашим Тачи
През 2014 година Европейските социалисти предложиха премиерите на Сърбия и Косово – Ивица Дачич и Хашим Тачи - за Нобелова награда за мир. В писмо до председателя на норвежкия Нобелов комитет освен двамата премиери е предложен и извънредният представител на Европейския съюз за външната политика Катрин Аштън. Причината за тройната номинация е подписаното в предната година споразумение за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина, което се случи с посредничеството на Евросъюза и лично с усилията на баронеса Аштън. През ноември 2020 г. Хашим Тачи беше арестуван и предаден на Специалния съд в Хага по обвинения във военни престъпления по време на войната в Косово през 1998 и 1999 г. Според обвинението Тачи и негови съратници носят „криминална отговорност за близо 100 убийства“.
