Илюстрации от процеса срещу вещиците в Салем
Кристи Красимирова
7 археолози начело с историка Емерсън Бейкър от университета „Уинстън Салем" определиха точното място, където са обесени т.нар. Салемски вещици. Някога участъкът Проктър Ледж представлявал гориста местност. Сега районът е застроен, а близо до някогашната бесилка има аптека.
Още през XIX век историкът Сидни Перли посочва, че „площадката за изпълнение на наказанията" била разположена именно тук. Надделяло обаче мнението, че той е в грешка. Хората били убедени, че вещиците са обесени на един хълм и отбелязвали там всички годишнини, свързани със събитията от онова време. След категоричните изводи на археолозите за лобното място на Салемските вещици местната администрация планира да постави специални знаци, които да указват къде и какво се е случило. В по-дългосрочен план възнамеряват да разположат в Проктър Ледж и вещерски музей. Всъщност на това място нямало дори и бесилка. Вещиците са висели по клоните на дърветата. За назидание на всички, осмелили се да влязат в сговор със Сатаната.
Ловът на вещици e една от най-позорните страници в историята на човечеството. В продължение на няколко столетия в Западна Европа след съдебните процеси отнемат живота на над 100,000 души. Но историците определят като един от най-кървавите процеси именно събитията в Салем, Масачузетс.
Събития започват невинно. Бети - 9-годишната дъщеря на преподобния Парис, и неговата племенничка Абигейл Уилямс се забавлявали с бавачката си Титуба - робиня, купена в Барбадос. Тя развличала момичетата с разкази за родината си и вуду магии. Този странен свят толкова привличал девойките, че им се приискало да преминат към практически занимания. Заедно с други техни връстнички те се обзавели с примитивно магическо кълбо, чукнали едно яйце в съд с вода и се опитали да предсказват бъдещето по белтъка. По време на сеансите на едно от момичетата му се привидяло гроб, което било изтълкувано като скорошна смърт, след което детинските лудории придобили страхотен обрат.
През януари 1692 г. Бети Парис започнала да се държи странно, да се крие в тъмни ъгли, да издава странни мучащи звуци и да гримасничи. Скоро подобни симптоми се появили и при останалите участнички в окултните занимания. През февруари пострадалите се обърнали към доктор Уилям Григс. Докторът бързо поставил диагнозата - децата са обладани от дявола. Това прозвучало като гонг за началото на лова на вещици.
Въз основа на показанията на момичетата, които твърдели, че ги тормозят зли духове, е подписана заповед за първите три ареста: на Титуба, просякинята Сара Гуд и старицата Озбърн. И трите не посещавали местната църква, така че тутакси били заподозрени.
Какво е накарало момичетата да стигнат толкова далеч в щуротиите си - твърде развито детско въображение, провокирано от разказите на робинята; страх да си признаят припадъците и виденията; обикновена игра или пък те са станали инструменти в умелите ръце на някой, решил да използва историята за вещиците като начин за саморазправа с неудобни съселяни? Това ние никога няма да разберем, както няма да разберем какво е накарало Титуба не само да се признае за виновна в магьосничество, но и да посочи останалите две жени като нейни помощнички в тайното вещерско общество.
След този момент обвиненията започват да падат като снежна лавина, а виденията на момичетата изпращат в затвора още и още нови жертви. В резултат на тази кампания в килиите се озовават не само „асоциални елементи", но и напълно порядъчни и уважавани жители на Салем като Ребека Нурс, изпратена в тъмницата заедно с четиригодишната си дъщеря, обявена също за вещица. След това в зандана се озовал бившият салемски свещеник, преподобният Баррафс. Навремето той влязъл в конфликт с някои обитатели на Салем и сега някогашните препирни се обърнали срещу него. Баррафс бил представен като ръководител на „бандата на вещиците", която тормозела местното население с болести на домочадието и на домашните животни.
Вече били заловени няколко вещици, както и техният лидер. Успехите и вниманието завъртели главите на момичетата и те се превърнали в атракция. Даже ги канели да гастролират из района, за да разкриват други вещици. В непознатата обстановка възниквали някои затруднения: момичетата не можели да назоват вещиците по име, затова се предприел друг подход. Ако пред портата на заподозряната (или заподозрения) момичето получи спазми, то това било равносилно на присъда - виновниците за това неразположение тутакси били изпращани в тъмницата, а оттам и на подсъдимата скамейка.
Съдебните процеси преминавали като безумни театрални представления. Този, който имал неблагоразумието да се усъмни в способностите на девойките да разкриват вещици, веднага се превръщал в тяхна мишена. Джон Уилард, който преди това участвал в арестите, се озовал сред обвиняемите, след като отказал да подпише няколко заповеди за задържания. Съдията Солтънстол, който проявил съмнения в обективността на воденото разследване, също бил обвинен в магьосничество. Много от
обвиняемите се пречупвали след психическия тормоз и правели самопризнания, като на свой ред посочвали други „като тях", което още повече покачвало авторитета на девойките.
Преди истерията да утихне, в Салем били обесени 19 души от общо 141 заподозрени, а две жени умрели в килията, без да дочакат обявяването им за вещици. Най-ужасна била смъртта на 80-годишния земеделец Джайлс Кори, който отказал да признае правомощията на съда. Тогава го отвели на една поляна, повалили го на земята, отгоре му сложили дъска и я затиснали с камъни. По този начин се надявали да изтръгнат от него самопризнания. Езикът на клетника излязъл от устата, но шерифът Джордж Корвин му го напъхал обратно. Джайлс Кори се оказал твърде упорит човек и настоявал да му слагат още тежести. Мъчителите вършили това, докато не умрял. За обвинителите тази смърт била напълно приемлива. Те обявили, че Кори се е разбрал с дявола никога да не попада на бесилката, така че последният го е избавил от изпитанията, като му е отнел живота.
Учените нееднократно са изследвали феномена „салемска истерия" в частност и ловът на вещици въобще. Издигани са какви ли не версии, в това число и за плесен по хляба, предизвикваща халюцинации. Днес нито едно от обясненията не изглежда достатъчно правдоподобно.
Имало ли е в Салем истински вещици? Един от епизодите в тази история навява подобно мистично настроение. Преди да бъде изпратена на бесилото, Сара Гуд (която така и не се признала за виновна) заявила на съдия Нойес: „Аз съм толкова вещица, колкото ти си клоун. Ако ме лишиш от живота ми, Бог ще те накара да пиеш собствената си кръв." Тези думи се оказали пророчески: Нойес умрял през 1717 г. от вътрешен кръвоизлив, като се задавил от собствената си кръв.
Ако вещиците се смятат за изчадия на ада, къде повече тази колективна роля приляга на самите момичета. Как може да им е дошла в главата мисълта да устроят такава масова разправа над съселяните си, без да щадят дори собствените си родители? В групата на обвиняемите попадат например майката и бащата на Абигейл Уилям. За какво са мислили възрастните, когато са се подчинявали на указанията на деца, в нормалността на които би следвало да се усъмнят? Днес едва ли вече някой би могъл да каже...
