О Джей Симпсън, бившата звезда на NFL, чиито спортни постижения и слава бяха засенчени от процеса срещу него през 1995 г. за бруталните убийства на бившата му съпруга Никол Браун Симпсън и приятеля й Рон Голдман, почина от рак на 76 години.
Диагнозата рак на простатата на Симпсън беше публично оповестена преди около два месеца, в изявление на президента на Залата на славата на професионалния футбол Джим Портър. Тогава О Джей беше подложен на химиотерапия.
Въпреки че Симпсън беше многократно награждаван заради спортните си постижения – печелейки трофея Heisman през 1968 г. с отбора на университета на Южна Калифорния, преди да играе за професионалния футболен клуб „Бъфало Билс“ –
той стана може би една от най-противоречивите фигури на 20. век
след като беше обвинен в убийствата на бившата си съпруга и неин приятел, пише „24 часа“.
Съдебните заседатели го признаха за невинен в процес, в който очарованието на Америка към знаменитостите се сблъска с вековната борба с расизма, както и с въпроси, свързани с класа, полиция и наказателно правосъдие. Тези теми – и решението на съдията да позволи предаването на процеса по телевизията – се превърнаха в това, което мнозина нарекоха „Процесът на века“, който държеше вниманието на страната за почти девет месеца.
През 1997 г. друго жури единодушно определи Симпсън за отговорен за смъртта на Браун Симпсън и Голдман в гражданско дело, заведено от семейството на Голдман, осъждайки го да заплати 33.5 милиона долара обезщетение. До края на живота си
Симпсън твърдеше, че е невинен
Но до 2016 г. проучванията показват, че повечето американци са убедени в обратното.
Ким и Фред Голдман, родителите на Рон Голдман, казаха в изявление, че „новината за смъртта на убиеца на Рон е микс от сложни емоции и ни напомня, че пътуването през скръбта не намалява“.
В продължение на три десетилетия ние неуморно търсехме справедливост за Рон и Никол и въпреки гражданската присъда и неговото признание (в книга, озаглавена „Ако го бях направил“), надеждата за поемане на отговорност приключи“, казаха Голдман.
„Ще продължим да се застъпваме за правата на всички жертви и оцелели, като гарантираме, че гласовете ни се чуват както в съдебната зала, така и извън нея. И въпреки смъртта му, мисията продължава; винаги има още какво да се направи. Благодаря ви, че пазите семейството ни и най-важното – Рон, в сърцата си през последните 30 години."
Глория Олред, адвокатът от Лос Анджелис, която представляваше семейството на Браун Симпсън по време на наказателния процес срещу Симпсън, каза, че смъртта му е напомняне за това, че
съдебната система „проваля жените, жертви на насилие“
и позволява на „известните мъже да избегнат истинското правосъдие“.
Симпсън в крайна сметка се озова зад решетките по друг случай, излежавайки 9 от присъдените му 33 години, след осъждането му по обвинения, свързани с въоръжен грабеж през 2007 г. в Лас Вегас. Тогава той и компанията на други мъже се опитаха да откраднат това, което Симпсън определи като неговите собствени спортни сувенири.
Наскоро Симпсън възроди своята популярност чрез акаунта си в социалната мрежа X, където често публикуваше видеоклипове с мислите си за футбола и политиката, за своите близо 900,000 последователи.
Поставянето на рекорди
Играчът стига до Националната футболна лига като е привлечен в отбора „Бъфало Билс“. Първите няколко години като професионален играч обаче са трудни за него, тъй като тогавашните треньори решават да не го включат в нападението. Това се променя, когато треньорът Джон Раух е заменен през 1972 г. с Лу Сабан. Симпсън заема полагащото му се място и скоро отново поставя рекорди – през 1973 г. става първият в историята, който пробягва над 2,000 ярда. Симпсън отива в 49ers Сан Франциско през 1978 г. и се пенсионира след два сезона.
През цялата си спортна кариера Симпсън се занимава с актьорство и скоро започва да снима и реклами, което е възможност, която много рядко се дава на афро-американските спортисти. Наред с това се снима в комедията „Голо оръжие“ и работи като спортен коментатор за ABC и NBC. Всичко това му помага да изгради имидж на приветлив и харизматичен човек. „Искам хората да ме харесват“, казва той веднъж пред списание People. „Мисля, че това е най-голямата ми мотивация.“
„Най-великият играч, който някога е имало“
Орентал Джеймс Симпсън е роден в семейството на Юнис Симпсън, медицинска сестра, и Джими Лий Симпсън, пазач и готвач, на 9 юли 1947 г. в Сан Франциско, прекарвайки първите години от живота си в жилищния комплекс „Потреро Хил“. Според информацията баща му се изявявал и като драг персона, който след години признава, че е гей и умира от СПИН.
Въпреки че се разболява от рахит в ранна възраст, което го принуждава да носи скоби за крака до около 5-годишна възраст, атлетичните умения на О Джей са очевидни още тогава. Прекарва цялото си свободно време в спортен център, където между 8 и 16-годишна възраст развива атлетичните си умения.
Но младият Симпсън също има няколко сблъсъка със закона. Като тийнейджър той се присъединява към поредица от улични банди в Сан Франциско и няколко пъти е арестуван. Определя това като „просто част от живота“ в беден квартал.
Като оставим настрана уменията му като млад спортист, оценките на Симпсън в гимназията не се харесват на специалистите по набиране на кадри за колежански футболни отбори. По това време Симпсън планира да се присъедини към американската армия, но се отказва, когато негов приятел се завръща у дома от Виетнам без един крак. Това го кара да поеме в друга посока, затова се записва в колеж в Сан Франциско, където играе футбол и бяга.
Там отбеляза 54 тъчдауна за две години, привличайки погледите на специалисти по набиране на кадри от други училища, включително USC, където талантът му достигна нови висоти. „Симпсън беше не само най-великият играч, който някога съм имал – той беше най-великият играч, който някой някога е имал“, казва в интервю главният треньор на USC Джон Маккей за Симпсън, според ESPN.com.
Един брак свършва и започва нов семеен тормоз
Симпсън се жени за своята любов от гимназията Маргьорит Уитли през 1967 г. Двамата имат три деца: Арнел, Джейсън и Арен, която обаче се дави в басейн през 1979 г. Двойката се разделя през 1978 г., почти година след като Симпсън срещна 18-годишната Никол Браун, която тогава работи като сервитьорка в нощен клуб в Бевърли Хилс.
Симпсън и Браун се женят на 2 февруари 1985 г. и имат две деца: Сидни Брук Симпсън и Джъстин Райън Симпсън. Връзката им обаче е много турбулентна и годините, в които са заедно, са изпълнени с обвинения в домашно насилие и обвинения за тормоз.
В един случай на Нова година през 1989 г. полицията е извикана в 3:30 сутринта в дома на Симпсън, където Браун Симпсън – с разцепена устна и насинено око – им казва: „Той ще ме убие“. Тя намеква за минали обаждания до полицията, като каза на служителите: „Никога не правите нищо срещу него. Говорите с него и си тръгвате.“
Двойката се разделя през февруари 1992 г., когато Браун Симпсън подава молба за развод.
Бившата му съпруга и нейният приятел са убити
На 13 юни 1994 г. Браун Симпсън и Голдман са намерени намушкани до смърт, като телата им са открити благодарение на кучето й, което води съсед до кървавата сцена в дома й в Брентуд, Калифорния.
Симпсън, който същата вечер лети за Чикаго за професионален ангажимент, е сред основните заподозрени още от самото начало на разследването. Най-вече заради многобройните обвинения за домашно насилие над бившата му съпруга.
Той се връща в Лос Анджелис, където полицията го арестува и разпитва. След няколко дни срещу него са повдигнати обвинения в убийствата на Браун Симпсън и Голдман.
Въпреки договорения план да се предаде на полицията, Симпсън не го прави и изчезва, само за да се появи отново часове по-късно в бял „Форд Бронко“, шофиран от неговия приятел Ал Каулингс. По това време адвокатите на Симпсън обясняват, че той може да се самоубие.
Хеликоптерите ги следят, докато полицията ги преследва. Въпреки че футболната легенда се предава на полицията, преследването, заради което CNN прекъсва програмата си и го включва на живо, е наблюдавано от около 95 милиона души. Този момент се превръща в прелюдия към предстоящия по-мащабен от живота процес.
Това беше хитов случай: Симпсън, който пледира „100% невинен“, събира огромен екип от защитници, който се опита да повдигне съмнения относно начина, по който се борави с доказателствата.
Юристите обвиниха тогавашния детектив Марк Фурман в расови пристрастия, като се докоснаха до дълбокото недоверие между полицейското управление на Лос Анджелис и чернокожата общност, възпламенена само няколко години по-рано от полицейския побой над шофьора Родни Кинг.
Прокуратурата – ръководена от Марша Кларк и Крис Дардън – се фокусира върху домашното насилие и ДНК доказателствата, включително тези върху окървавена ръкавица, открита на местопрестъплението, която съвпада с друга в имота на Симпсън.
Процесът достигна зенита си, когато Дардън моли Симпсън да си сложи ръкавиците, които обаче не станаха на ръката му. Адвокатът Джони Кокран използва момента, за да заяви: „Ако не пасва, трябва да го оправдаете“.
Реакцията на присъдата „невинен“ беше до голяма степен разделена по расови линии: по това време 62% от анкетираните бели хора го смятаха за виновен, докато 66% от афро-американците го смятаха за невинен, показа проучване на CNN и Time Magazine.