В „Панамските книжа“ нямаше нито едно американско име. Сега, след като Тръмп е вече на власт и цялото световно мултикултурно братство го атакува по всички фронтове
Филип Буров
Година и половина след като направи сензация с „Панамските книжа", Международният консорциум на разследващите журналисти започна да публикува разкрития от втора партида изтекли документи от офшорни данъчни убежища, този път озаглавени „Досиета от Рая". Подобно на предишните разкрития, новоизтеклите „досиета" показват нагледно как, когато става въпрос за спестяване на данъци, няма национални, геополитически и идеологически различия. Британската кралица, претенциозни поп звезди като Боно и олигарсите от бившото съветско пространство без притеснения съжителстват от една и съща страна на барикадата.
Новите разкрития се базират на 13.4 млн. документа с размер 1.4 терабайта. За сравнение „Панамските книжа" обхващаха 11.5 млн. документа, но със значително по-голям размер - 2.6 терабайта. По-голямата част от „райските" документи - 6.8 млн. - са свързани с фирма за правни и корпоративни услуги, оперираща в десет юрисдикции под името „Апълби". Документите включват и данни от 19 корпоративни регистри, поддържани от правителствата в офшорните зони Антигуа и Барбуда, Аруба, Бахамите, Барбадос, Бермуда, Каймановите острови, Доминика, Гренада, Лабиан, Ливан, Малта, Маршаловите острови, Свети Китс и Невис, Света Лучия, Свети Винсент, Самоа, Тринидат и Тобаго и Вануату. Документите покриват период от 1950 до 2016 г.
Както и при „Панамските книжа" те са придобити от немския вестник „Зюдойче цайтунг". Изданието заявява, че няма да обсъжда въпроси около източника на документите. То е споделило материалите с подкрепяния от САЩ „Международен консорциум на разследващите журналисти", който координира работата на участващите в проекта 96 медии и 381 журналисти. Ограничаването на достъпа до документите само до избрани корпоративни медии стана повод за критики към „консорциума" след разкриването на „Панамските книжа". Изглежда новата партида файлове също няма да бъде предоставена изцяло на публиката.
Какво показват „Досиетата от Рая"?
Парите от целия свят са се стичали към офшорните центрове, като често е много трудно да се идентифицират хората и компаниите, стоящи зад тези финанси. Документите включват базата данни с клиенти на „Апълби" между 1993-та и 2014 г. Тя включва имената на над 120 хил. хора и компании, като не всички от тях са свързани с фирми, регистрирани в офшорни зони. Базата данни обаче е показателна за това откъде идва търсенето на услугите на компания като „Апълби". Голяма част от клиентите са от Обединеното кралство, Китай и Хонконг, но най-голям дял - над 30 хил. - са от Съединените щати. (Което вероятно трябва да се приеме като положително развитие, като се има предвид, че при първоначалното публикуване на разкрития от „Панамските книжа" се забелязваше съмнителна липса на американски граждани.) Публикуваните данни показват, че офшорната империя е по-голяма и по-сложна, отколкото обикновено се смята. Документите демонстрират безбройните начини, по които компании и физически лица могат да избягват данъци чрез изкуствени юридически структури. Използваните схеми не са незаконни, ако се прилагат коректно, но в много от случаите изглежда не е така - въпреки претенциите на „Апълби" да е от фирмите, прилагащи високи стандарти.
Регистрираните в офшорни зони компании могат да бъдат използвани за прикриване на собственост върху всичко - от частни самолети и яхти до инвестиции в акции. В базата данни на „Апълби" фигурират 25 хил. офшорни фирми, като най-популярните дестинации сред клиентите на фирмата са контролирани от Великобритания данъчни убежища като Бермуда и Каймановите острови, Британските Вирджински острови и остров Ман.
В документите фигурират имената на някои от най-големите мултинационални корпорации, както и на някои от най-богатите и известни хора в света. Сред тях е например британската кралица, чието частно имение е инвестирало във фонд на Каймановите острови. Чрез него височайшата особа има участие в редица бизнеси, включително търговската верига „БрайтХаус", която е критикувана заради експлоатацията на бедни семейства и уязвими хора. Документите разкриват и как един от най-големите донори на британските консерватори - лорд Ашкрофт, е „складирал" част от богатството си в офшорен фонд за 450 млн. долара. Неособено изненадващи се разкритията за мащабни офшорни сделки на членове на кабинета на Доналд Тръмп. Предвид политическата обстановка в САЩ медийното внимание, разбира се, е насочено най-вече към изскачащите връзки с руската олигархия - например това, че фирма, свързана със зетя на Владимир Путин е правела значителни плащания към компания на щатския министър на търговията Уилбър Рос. Или че инвестиции в „Туитър" и „Фейсбук", направени чрез партньор на зетя на Тръмп, могат да се проследят до руски държавни компании за инвестиции като „Газпром инвестхолдинг" и „ВТБ банк".
„Досиетата от Рая" разкриват и мащабен офшорен тръст за избягване на данъци, управляван от един от близките сътрудници на канадския премиер Жюстин Трюдо. От „консорциума" дават и други любопитни примери, свързани с телевизионни, кино- и музикални звезди, участващи в офшорни схеми - например вокалистът на група „Ю ту" Боно, който е използвал фирма в Малта, за да си купи дял в търговски център в Литва. Редом с международните звезди руски олигарси и чиновници също са използвали офшорни схеми, за да си купуват частни самолети, яхти и други луксозни стоки. Олигарсите Алишер Усманов и Фархад Мошири пък чрез офшорни мрежи са купували дялове във футболните клубове „Арсенал" и „Евъртън". Името на украинския олигарх, медиен магнат и понастоящем президент Петро Порошенко също се появява в „Досиетата от Рая", след като присъстваше и в „Панамските книжа".
Документите за пореден път показват как укриването на данъци е любимо занимание на най-големите международни корпорации. От новите публикации се разбира, че Apple е започнал да си търси ново данъчно убежище в Европа и Карибите, след като разследване на Сената показа, че корпорацията си е спестила милиарди, като е прекарвала печалбите си през ирландското си подразделение. В един от изтеклите имейли адвокат на компанията иска от „Апълби" да потвърди, че евентуалното преместване в една от шест обсъждани офшорни зони ще позволи на ирландското звено да „извършва управленски дейности... без да бъде обект на данъчно облагане в тези юрисдикции".
Новите разкрития
показват как големи корпорации намаляват данъците си, като създават кухи офшорни компании, в които прехвърлят нематериални активи като логото на Nike или патенти за силиконови импланти. Един от големите корпоративни клиенти на „Апълби" е базираната в Лондон „Гленкор" - най-големият търговец на суровини в света. Сред разкритията фигурират и тайни заеми и споразумения, използвани за придобиването за права за минна дейност в Конго.
Технически обаче тези схеми са законни. Фирмата в центъра на скандала „Апълби", която развива дейността си в данъчни убежища като Бермуда, Кайманите, Джърси и Гърнзи, заяви, че е разследвала всички обвинения и не е открила доказателства за нередности нито от своя страна, нито от страна на клиентите си. От фирмата все пак казаха, че не са непогрешими и ще се опитат да се поучат от грешките си, че са съгласни да съдействат на всякакви официални разследвания, които могат да произлязат от разкритията.
Но уроците от „Панамските книжа" не дават големи надежди, че „Досиетата от Рая" ще имат значим ефект. Публикациите отпреди година и половина също включваха кралски особи, популярни музиканти и олигарси от бившето съветско пространство, но до голяма степен се оказаха „всяко чудо за три дни". Един от малкото простили се с положението си политици в резултат на „панамските" разкрития бе премиерът на малка Исландия. Същевременно тогавашният премиер на Великобритания Дейвид Камерън, който също бе уличен, че се е възползвал от офшорни зони, изобщо не намери за нужно да се оттегли.
„Панамските книжа" не само слязоха от първите страници на международните медии след първоначалния ажиотаж, но на практика бяха почти забравени - след дълга пауза за тях се чу за кратко отново през миналия месец, когато бе убита малтийската разследваща журналистка Дафне Галиция. Това до голяма степен се дължи на начина, по който са обнародвани документите. За разлика от „Уикилийкс", които създават публично достъпна база данни от публикуваните документи, „панамските" и „райските" книжа са публикувани чрез посредничеството на избрани журналисти.
Негативите на този подход се виждат особено ясно от „българския" случай. В България „Панамските книжа" трябваше да бъдат разкривани от вестник „24 часа", който освен с жълтите си наклонности е известен и с тежките си олигархични зависимости. Резултатът бе, че до местната публика достигна информация само за хора на не твърде високо ниво като семейство Баневи. Основателят на „Уикилийкс" Джулиан Асанж многократно е критикувал „консорциума" за това, че „99.9%" от изтеклите документи не са публично достояние.
