От първия пряк президентски вот през 1992 г. до последните избори през 2021 г. България е избирала седем пъти държавен глава. Равносметката от тези три десетилетия очертава любопитна картина на политическите предпочитания, обществената мобилизация и постепенното свиване на електоралната подкрепа, измерена в абсолютен брой подадени гласове.
Ето кои са победителите на балотажите и колко избиратели са застанали зад тях:
Желю Желев (1992) – 2 738 420 гласа;
Петър Стоянов (1996) – 2 502 517 гласа;
Георги Първанов (2001) – 2 043 443 гласа;
Георги Първанов (2006) – 2 050 488 гласа;
Росен Плевнелиев (2011) – 1 698 136 гласа;
Румен Радев (2016) – 2 063 032 гласа;
Румен Радев (2021) – 1 539 650 гласа;
Подкрепата за новоизбрания президент – около 600 000 гласа.
Първите преки президентски избори се провеждат на 12 и 19 януари 1992 г. В условията на продължаващото политическо противопоставяне след края на комунистическия режим Желю Желев, издигнат от СДС, надделява над Велко Вълканов с 52,85% срещу 47,15%. Неговите 2 738 420 гласа остават ненадминат резултат за президентски кандидат в България.
Четири години по-късно политическата конфигурация вече е различна. На 3 ноември 1996 г. кандидатът на Обединените демократични сили Петър Стоянов печели убедително срещу Иван Маразов. Със своите 2 502 517 гласа и 59,73% той получава силен мандат на фона на тежката политическа и икономическа криза в страната.
Вотът през 2001 г. носи една от най-значимите изненади в новата политическа история. Действащият президент Петър Стоянов губи надпреварата от лидера на БСП Георги Първанов. На балотажа на 18 ноември Първанов получава 2 043 443 гласа или 54% подкрепа.
През 2006 г. Първанов постига най-голямото процентно мнозинство в разглеждания период. На 29 октомври той печели втория си мандат срещу лидера на „Атака“ Волен Сидеров със 75,95% и 2 050 488 гласа. Така става първият български президент, преизбран за втори последователен мандат.
През 2011 г. кандидатът на ГЕРБ Росен Плевнелиев побеждава Ивайло Калфин на балотажа на 30 октомври. Резултатът е 1 698 136 гласа, или 52,58%.
Пет години по-късно Румен Радев, подкрепен от БСП, печели срещу кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева. На 13 ноември 2016 г. той събира 2 063 032 гласа, равняващи се на 59,37%.
През 2021 г. Радев затвърждава позициите си. На 21 ноември той побеждава Анастас Герджиков с 66,72% и 1 539 650 гласа. Това е най-ниският абсолютен резултат за президент, спечелил втори последователен мандат.
34 години след първия пряк президентски вот числата разкриват съществена промяна: най-голямата победа по абсолютен брой гласове принадлежи на Желю Желев. На първия тур на президентските избори двамата кандидати, които отидоха на балотаж, успяха да спечелят взети заедно 1 015 183 гласа. Очаква се новият президент да бъде избран с близо 5 или 6 пъти по-малко подкрепа от първия ни държавен глава. /БГНЕС
