Външната част на Слънчевата система може да изпадне в хаос само няколко милиарда години след изчерпването на горивото на Слънцето – значително по-рано, отколкото учените смятаха досега, съобщава уебсайтът „Live Science“.
Ново изследване показва, че четирите планети гиганти може да променят орбитите си, да се сблъскат и дори да се унищожат взаимно.
Досегашните модели предполагаха, че Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун ще запазят до голяма степен сегашното си разположение в продължение на стотици милиарди години. Новите симулации обаче показват, че загубата на маса от Слънцето при превръщането му в червен гигант може да дестабилизира орбитите на планетите.
Ключовият фактор е начинът, по който Слънцето ще губи маса в края на живота си. Освен постепенното изхвърляне на материя, то може да отделя внезапно големи облаци от вещество. При изхвърлянето им възниква своеобразен откат, подобен на този при изстрелване на куршум от оръжие. Многократните импулси могат да променят скоростта на звездата с няколкостотин фута в секунда и съответно да изменят гравитационното ѝ въздействие върху околните планети.
Астрономът Константин Батигин от Калифорнийския технологичен институт разработва компютърни симулации, за да изследва последиците от този процес. Екипът разглежда три сценария: постепенно губене на маса, изхвърляне на отделни големи облаци през целия период на червен гигант и отделяне на такива облаци само в последните етапи от живота на звездата. Изследователите променят и масата на изхвърлените количества материя.
Първият сценарий дава резултати, сходни с тези от предишни проучвания – външната Слънчева система запазва почти непроменена структурата си в продължение на милиарди години. При другите два сценария обаче настъпва сериозна нестабилност. В общо 672 симулации планетите гиганти променят местата си, преминават към силно издължени орбити или напускат Слънчевата система.
Най-драматичният резултат е, че при 96% от симулациите с изхвърляния на най-масивни облаци планетите се унищожават при сблъсъци помежду си.
Тези процеси може да настъпят сравнително бързо – в рамките на няколкостотин милиона години след превръщането на Слънцето в бяло джудже, а при най-екстремните сценарии дори още във фазата му на червен гигант.
Резултатите може да променят представите за планетните системи около белите джуджета. Според учените системи, наподобяващи днешната външна част на Слънчевата система, може да са по-рядко срещани, отколкото се предполагаше досега. Вместо това около белите джуджета може да преобладават планети със силно издължени орбити.
Досега се смяташе, че около белите джуджета биха могли да съществуват и обитаеми планети. Новото изследване обаче показва, че подобни системи може да са нестабилни и че разбирането ни за тях все още е непълно. /БГНЕС
