Райнхард Везер, „Франкфуртер алгемайне цайтунг“
Ако зависеше от българския премиер Румен Радев, неговите сънародници щяха да бъдат изправени тази неделя пред избор между войната и мира, както и между демокрацията и управлението на корумпирана олигархия. С този драматичен призив той се опитва да убеди българите да подкрепят на балотажа за президент неговата кандидатка - действащия държавен глава Илияна Йотова.
Радев и Йотова са политически тандем от десет години. Когато бившият военен пилот и генерал от Военновъздушните сили Радев беше избран за президент преди десетилетие като новак в политиката, опитната социалистическа депутатка Йотова стана негов вицепрезидент. Тя пое най-високия държавен пост, след като в началото на тази година Радев подаде оставка, за да оглави коалиция от леви партии на парламентарните избори през април.
Дълго време изглеждаше, че Йотова безпроблемно ще повтори успеха на Радев, чието обединение „Прогресивна България“ спечели над 40% от гласовете през пролетта и абсолютно мнозинство от местата в парламента в София. Във всички социологически проучвания през последните месеци тя получаваше над 40% подкрепа, като понякога водеше с повече от 20 процентни пункта пред най-силния си съперник Андрей Гюров.
Резултатът от първия тур миналата неделя обаче се оказа шок за лагера на Йотова и Радев. Йотова получи едва 34,8% от гласовете, а Гюров - 32%, значително повече от прогнозираното във всички предизборни проучвания.
Още по-тревожно за управляващите е, че рекордно ниската избирателна активност от 22,9% се отрази най-тежко именно на тях. Докато през април близо 1,5 милиона българи гласуваха за партийната коалиция на Радев, сега Йотова получи малко над 500 000 гласа. Почти две трети от избирателите, подкрепили „Прогресивна България“ преди половин година, останаха по домовете си.
Стари симпатии и нови страхове
Драматичното предупреждение на Радев за залога на президентските избори е реакция именно на тези резултати. Евентуална загуба на неговата кандидатка би била тежък удар за премиера. Това би било и негово поражение, което би затруднило управлението му.
Макар българският президент да разполага с по-ограничени правомощия от министър-председателя, той може да действа като коректив на властта. През последните десет години самият Радев показа как политически умел държавен глава може да придобие влияние, надхвърлящо формалните му правомощия.
С предупрежденията си за война и корупция Радев се връща към две от трите си основни предизборни обещания от пролетта.
Тогава той се представяше като политик, който за кратко време ще разбие корумпираните олигархични мрежи, проникнали в българската политическа система. Освен това се обяви за „политика на мир“ спрямо Русия. Той обеща да прекрати подкрепата на България за Украйна - обещание, което изпълни.
Радев разчиташе не само на симпатиите към Русия, които съществуват сред част от българското общество по исторически и културни причини, но и на страховете от разпространението на войната срещу Украйна. България е отделена от украинската територия само от приблизително 240-километровото черноморско крайбрежие на Румъния.
Посланието му беше, че ако България престане да провокира Русия чрез помощта си за Украйна, страната ще стане по-сигурна.
Дроновете разбиха аргументите на Йотова
Илияна Йотова също заложи на това послание в президентската си кампания. Тя обвини своя съперник Андрей Гюров, който категорично подкрепя заставането на България на страната на Украйна, в подстрекателство към война.
Йотова редовно го атакуваше заради подписаното през пролетта десетгодишно споразумение за сигурност с Украйна, когато Гюров оглавяваше служебното правителство преди парламентарните избори през април.
След като пое премиерския пост, Радев заяви, че споразумението не се прекратява единствено защото няма задължителен характер.
В седмиците преди първия тур обаче аргументът на Йотова и Радев, че сдържаността и отстъпките към Русия повишават сигурността на България, беше буквално разбит.
Само за няколко дни четири търговски кораба бяха поразени от дронове край българското черноморско крайбрежие, като два от тях потънаха.
Така руската война срещу Украйна окончателно се превърна в основна тема на предизборната кампания, но по съвсем различен начин от този, по който Йотова я представяше дотогава.
Радев се опитва да избегне категорична позиция по инцидентите. Макар да призна, че логиката сочи към руски дронове, и дори да извика руския посланик, той отказва ясно да посочи извършителя на атаките.
„Ако посочим Русия с пръст, това няма да ни защити“, заяви той тази седмица.
Мария Симеонова от аналитичния център Европейски съвет за външна политика в София обаче е на друго мнение.
„Цялата политика на правителството спрямо Русия през последната половин година се оказа погрешна“, заяви тя.
По думите ѝ обществените нагласи към Русия и войната срещу Украйна се променят.
Въпреки това Йотова влиза в балотажа с по-добри перспективи. На трето място на първия тур с 12,5% от гласовете се класира открито проруският десен популист Костадин Костадинов. Очаква се мнозинството от неговите привърженици да подкрепят Йотова.
Най-голямата неизвестна е дали тя ще успее да върне избирателите на Радев, които този път не гласуваха.
Мнозина от политически разнородните му привърженици вероятно са го подкрепили през пролетта най-вече заради обещанието му за решителна борба с корупцията. Засега обаче той трудно може да посочи видими успехи в тази област.
Освен това български медии разкриха случаи, при които Йотова, в качеството си на вицепрезидент през предходните години, е помилвала осъдени наркотрафиканти и извършители на насилствени престъпления при съмнителни обстоятелства. /БГНЕС
