Ивайло Станчев
Румен чува за биткойн през миналата пролет, когато цената на дигиталната валута рязко минава 1,000 долара. Но информацията не остава задълго в съзнанието му, макар да се занимава професионално с информационни технологии. Като много други и той първоначално смята, че това е поредният балон или пирамида, която ще завърши с шумно фиаско и много загубени пари. Въпреки това през есента на 2017 г. Румен започва да се терзае от мисълта, че е сгрешил в преценката си. Биткойн вече струва около $5,000 и неколцина негови приятели са си купили от дигиталната валута, хвалейки се всеки ден каква доходност имат. Когато в началото на декември криптовалутите регистрират двуцифрени ръстове на всеки 24 часа, Румен се предава. Балон или не, някакви хора правят пари в него, а той има достатъчно начални познания.
Инвестира част от спестяванията си - 2,000 евро - в биткойн. Радостта му обаче е кратка, защото само след седмица пазарът се обръща и той така и не излиза на печалба. Това обаче не го отказва, дори напротив. Румен влага още толкова пари във видеокарти и започва добив на етериум в дома си в столичния квартал „Манастирски ливади". И от тази „сделка" все още е на загуба, но е убеден, че не е сгрешил, като се е впуснал в това начинание.
Въпреки драстичните спадове през последните седмици има все повече хора като Румен, които отделят време и средства в акумулирането на дигитални монети, очаквайки те да струват цяло състояние след години, месеци или дори след дни. Дали чрез инвестиции или чрез собствен добив, тези ентусиасти, спекуланти, вярващи, комарджии, финансисти пренасочват част от доходите и спестяванията си към такива активи. Има обяви за продажба на автомобили, имоти и дори цял завод срещу криптовалути. В мазета, гаражи, общежития и апартаменти жужат „копачки" на криптовалути. За търговията или за техниката за добив вече се говори не само сред "посветените" приятели, но и в офисите, по опашките в магазините и пред заведенията за хранене, в автобуса, дори в училищните дворове. Започнал като хоби или временна мания, интересът към криптовалутите придобива неочаквани размери. Брокери например отчитат повишен интерес към индустриални площи и халета край големите градове, стига да са снабдени с мощност от поне 100 киловата. Има групи хора, които се обединяват, за да преговарят с малки ВЕЦ-ове, от които да вземат ток. Хора, които никога не са играли на борсата или на валутните пазари, внезапно се научават да следят пазара на крипто и да четат за него, самообучавайки се на финансова грамотност. Програмисти и абсолютни начинаещи ходят на роящите се курсове за „умни договори" и блокчейн. Новият Клондайк е отворил широко вратите си. Засега влизането през тези врати е все още по-сложно, но се улеснява непрекъснато. Българските банки избирателно спират и пускат пари, насочени към криптовалута, казват от платформи като crypto.bg, които искат да създадат пиър-ту-пиър приложение за превод на средства, с което да осъществяват дейността си. Най-очевидната причина за блокирането от страна на банките е анонимността на криптовалутите. Има регистриран случай, при който пари, източвани чрез скимиране на платежни карти, се прехвърлят към български платформи за криптовалута. Преводът става чрез онлайн банкиране на трето лице - безработен гражданин от малцинствата например, на името на когото е открита банкова сметка. След като веднъж сделката е приключена и измамниците получат биткойн в портфейла си, парите не могат да бъдат проследени, а банката продължава да носи отговорност за източените средства.
Веднъж влезли на този пазар през популярни валути като биткойн или етериум, мнозина обръщат поглед към новите токени. Набраните средства чрез ICO (initial coin offering) отчитат изключително висок ръст. Ако през 2015 г. по този начин са били акумулирани едва $14 млн., през 2016 г. сумата нараства до $222 млн. Само през първата половина на миналата година ICO акумулираха $1.3 млрд., а данните на tokendata.io за цялата 2017-а сочат $5.1 млрд., при това като се броят само проекти, събрали над 1 млн. долара. С хилядите по-малки сумата набъбва до $6.8 млрд. (по изследване на „Смит-Краун"). „Много хора са въвлечени в тази мания и ми се струва, че цялото това нещо ще се сгромоляса. Кога точно ще стане е трудно да се каже, но при балон исторически цената в началото стремително расте като парабола, в даден момент настъпва пик, след което следва голяма разпродажба", казва Иван Марчев, който е инвестиционен стратег в „Невалиер енд асосиетис" и следи криптопазарите отдавна. Никой, дори най-ентусиазираните привърженици на технологията не се съмняват, че случващото се през последните месеци е точно това. Балонът се наду бързо от надеждите на милиони хора, които вкараха в него парите си, за да ги удвоят или утроят. Най-шумно рекламираните разпродажби на нови койни от края на миналата година свършваха за секунди и приличаха на опашките пред соцмагазините навремето. Мнозина не са спели по цели нощи, за да хванат „промоцията".
Туитът на някоя валута, която обяви, че технологията й е получила нов партньор, води до моментално изстрелване нагоре на борсовата й котировка, което може да се измерва в десетки проценти, но понякога и в пъти. Съобщение на стената в Reddit (предпочитаното място за информация на този пазар) може да вдигне или срине някоя валута. Дори статуси на известни личности предизвикват трусове при дигиталните валути. Постът на Джордан Белфорт, бившият брокер, вдъхновил филма „Вълка от Уолстрийт", от 30 януари, в който той призова хората да продават криптоактивите си, за да избегнат предстоящите загуби, е само един от примерите. Това е пазар на слуховете, надеждата и страха. Такъв впрочем е всеки пазар. Различното на този е, че за разлика от останалите не е доказал своята устойчивост, а амплитудите тук са огромни. Според Иван Марчев, тъй като биткойн не създава никаква печалба и продажби (освен за тези, които спекулират с него), няма да може да се задържи дълго дори и на по-ниско ниво, а веднъж тръгне ли оттам надолу, няма да спре. Това не значи задължително, че сривът на биткойна ще доведе до изтегляне на парите от криптопазарите обаче. През януари мобилната платформа за обработка на данни „Страйп", чиято пазарна оценка е $9 млрд., обяви, че официално приключва с биткойн. През следващите три месеца клиентите й ще бъдат насърчавани да мигрират от плащанията с биткойн и след това тази дигитална валута вече няма да бъде приемана. Решението е знаково, тъй като през 2015 г. именно „Страйп" предприе решителната крачка и интегрира биткойн в дейността си. „Нашата надежда бе, че биткойн може да се превърне в универсален децентрализиран метод за онлайн трансакции и да помогне на клиентите", се казва в съобщение на компанията. Причината за разочарованието им от „валутата на бъдещето" са високите такси и бавните потвърждения на трансакциите, които правят невъзможно практическото й използване. Други валути обещават повече бъдеще и по-ниски такси, което може да значи, че падането на „криптозвездата" ще доведе до възход на други.
Все по-масовият добив на дигитални валути буквално вгорчава живота на гейминг индустрията. Необходимите за компютърните игри видеокарти изведнъж се оказаха дефицитна стока с космическа цена, тъй като хиляди хора ги използват за майнинг на етериум и други подобни на него валути. Колкото и парадоксално да звучи, поне засега производителите на видеокарти също не са доволни от експлодиралия интерес към продуктите им. Един от основните производители „Енвидия" например поиска от търговците на дребно да предприемат мерки, с които да гарантират, че видеокартите ще попаднат и в ръцете на геймърите, а не само в ръцете на миньорите. Идеята е да се ограничи броят на картите, които могат да се поръчат наведнъж до две или максимум три, тъй като сега се правят заявки за стотици такива устройства. Производителите на видеокарти не могат да задоволят нуждите на пазара, тъй като натоварване има и при компаниите за чипове, които са залети с поръчки от производителите като „Битмейн", които правят ASIC машини за добив на биткойн, лайткойн и ДАШ. Един от индикаторите за това доколко даден пазар е обзет от манията, казва партньорът в „Алфа финанс" Иван Ненков, е дали има квота за такива устройства от основния доставчик - Китай. България например още няма и внася през прекупвачи. По всичко личи, че се създава цяла нова индустрия, която да захранва потребностите на миньорите на криптовалути. Технологичният гигант „Самсунг" обяви неотдавна, че започна да произвежда специализиран хардуер за добив на биткойн и други криптовалути. Говорителят на компанията заяви пред местни медии, че за начало хардуерът ще се доставя на партньори в Китай, които извършват масов добив на дигитални валути. Тази нова лудост не стихва дори на фона на голямото обезценяване на дигиталните валути през последните седмици. Все още сме в цикъла на балона, където мнозина се надяват, че по-евтините валути ще привлекат нови инвеститори и цените ще подскочат нагоре. Това е кратка фаза, предшестваща истинския срив, но дали ще се стигне до нея, не е ясно, предвид срива и на борсите тези дни.
Съществува обаче и виждането, че тези инвестиции не са само спекула, а дълготраен актив. „Биткойн може да се разглежда като недвижима собственост в интернет. Той стои във веригата (блокчейн) и не може да бъде изтрит или променен. И на практика в бъдеще върху него ще може да се построи всичко - акции, облигации, сделки, договори и какво ли още не", смята Любомир Станков, който от години се занимава с криптовалути и дори е основал агенция за недвижими имоти, която използва такива - „Биткойн България риъл истейт". Такива като него вярват, че държавите ще се опитат да създадат свои собствени дигитални валути, но проектите им няма да са успешни. „Това е все едно да правиш собствен интернет", казва Станков. Иван Ненков също смята, че инвестициите в такъв тип валути са дългосрочни и желаещите да играят с тях трябва да си изберат основен койн, към който да се връщат, когато направят печалби. За разлика от недвижимия имот обаче виртуалната валута има едно огромно неудобство - стойността й може да изчезне буквално за нощ. Всяка такава валута е подкрепена единствено от вярата на ползвателите й, че тя има бъдеща стойност. Затова и страховете на същите тези ползватели (засега само инвеститори) успяват за часове да изтрият десетки проценти от цената.
Голямата несигурност, липсата на ясна отговорност и невъзможността за контрол са в основата на критичните коментари по адрес на дигиталните валути, които правят финансовите експерти през последните месеци. Властите в редица държави работят все по-активно за въвеждането на регулации, а на места се чуват и искания за забрани. Китай е може би най-горещият пример. Тамошните управници са решили кардинално да прекратят търговията с криптовалути, като ограничат достъпа до всички сайтове (включително чуждестранни), които предлагат такава. Едни от най-големите банки в света „Джей Пи Морган чейс", „Банк ъф Америка", „Ситигруп" и „Лойдс банкин груп" обявиха, че забраняват закупуването на каквито и да било криптовалути чрез издадените от тях кредитни карти. В тази линия се включи и социалната мрежа фейсбук, която обяви, че ще спре разпространението на реклами, промотиращи криптовалутите или търговията с тях.
По време на Световния икономически форум в Давос в края на януари главният изпълнителен директор на UBS Аксел Вебер например заяви, че хората, които не разбират напълно тези продукти, трябва да бъдат защитени от подобни инвестиции, тъй като при евентуални щети в бъдеще вината отново ще бъде хвърлена върху финансовата институция, която е продала подобен продукт на свой клиент. Милиардерът Уорън Бъфет пък е категоричен, че не би инвестирал в криптовалути въпреки големите възможности за печалби. Консултантите от „Ърнст енд Янг" също изказаха своите подозрения към този сегмент и по-конкретно за първичното предлагане на монети (ICO). Според тях съществува сериозен риск от киберпрестъпления, тъй като към момента тази дейност не подлежи на никакви регулации. В тази връзка председателят на американската комисия по ценните книжа и борсите Джей Клейтън съобщи, че в комисията са получили подобни „смущаващи" доказателства. Все по-сигурно изглежда, че темата за налагането на глобални регулации върху дигиталните валути и ICO ще бъде сред основните на предстоящата среща на Г20 в Аржентина по-късно през тази година.
Вярващите в бъдещето на дигиталните валути обаче не се притесняват от изявления. Тези хора виждат в криптопарите ново глобално средство за разплащания и взаимодействие и игнорират всички предупреждения за опасностите, свързани с тях. Те виждат децентрализираната блокчейн технология като древногръцка хидра - отрязването на главата й не води до смърт, а до появата на две нови. За разлика от всички останали системи при тази няма институция, ръководител или група от хора, чието премахване да я унищожи. Легендарният предприемач от Силициевата долина Тим Дрейпър например смята, че само след няколко години плащането на хамбургер или кафе с криптовалути ще е нещо нормално за целия свят. Той е на мнение, че за криптовалутите предстоят още много върхове и спадове, но с времето те ще променят световния и финансовия пазар. Иван Ненков вижда и друг позитивен факт - в една държава, където финансовото обучение е на много ниско ниво, самообучението на мнозина в логиката на финансовите пазари сега е актив само по себе си. „Те се учат, не ги е страх, както при валутните пазари, където смятат, че са изостанали много. И виждат как работи пазарът в чист вид - търсенето среща предлагането", казва той.
Тази година се очаква да бъде решаваща за дигиталните валути. От една страна, може би ще станем свидетели на въвеждането на глобални регулации върху тях, а от друга - някои проекти може да докажат, че наистина са успешни.
Румен засега не мисли да се отказва от домашната си мина за етериум, нито да продава биткойните си. „Не си на загуба, докато не продадеш на загуба", казва той. Според него, а и според много други криптоентусиасти спекулата, на която станахме свидетели през декември 2017 г., няма да се повтори и пазарът ще се нормализира. Ако обаче ги няма безразсъдното влагане на средства и бързите печалби, ще ги има ли въобще криптовалутите? Ще има ли кой да ги копае, ако няма кой да ги купува? Оправдани ли ще са разходите за добив при ниските цени на монетите? Категорични отговори на тези въпроси няма. А Румен е категоричен, че докато може да си го позволи, ще продължи да се занимава с дигитални валути, независимо дали печели или губи към дадения момент.
Истерията и ентусиазмът на начинаещите инвеститори в криптовалута са истинска благодат за хакерите. На теория заради блокчейн технологията цифровите монети не могат да бъдат фалшифицирани, принудително отнети или заличени. Но въпреки това постоянно ставаме свидетели на хакерски атаки срещу борси и отделни потребители, които най-често приключват с откраднати големи суми. В действителност проблемът не е в самите дигитални валути, а в начина им на съхраняване. И тъй като повечето играчи в бранша са новаци по отношение на финансите и интернет сигурността, повечето от тях стават лесна жертва на хакерите.
За последните години хакери са откраднали биткойн и етериум на стойност над $1.2 млрд., изчислява Лекс Соколин, глобален директор по финтех технологиите в „Аутономиъс рисърч Ел Ел Пи". А предвид скока в цените на криптовалутите в края на 2017 г. стойността им в днешни пари е много по-голяма. Отделно са атаките срещу други монети, като NEM например. Неотдавна една от най-големите японски борси допусна да бъдат откраднати количества от тази валута, равняващи се на над $530 млн.. Точно затова експертите препоръчват винаги да се прилага най-високото ниво на защита, а монетите да се съхраняват на устройства, които нямат достъп до интернет.
