В „Патиланско царство“ знаят правилната посока – България
Още две български училища в Чикаго - „Патиланско царство" и „Нов живот", приключиха успешно учебната година.
И на двете места изпратиха последния училищен звънец с голямо празненство. В „Нов живот" празникът бе украсен с балони, усмивки, разноцветни пеперуди, цветя до кът с най-красивите рисунки - творчеството на петнадесетина дечица от арт групата на госпожа Кина Бъговска.
Тържеството там започна с малчуганите от детска градина „Дъга", които изиграха танц, подготвен от любимите им учителки Цвети Димитрова и Роси Войкова под звуците на песничките „Хей ръчички, хей ги две" и „Ние сме войници - ще вървим напред".
След това по-големите от подготвителната група с ръководител Ваня Йорданова затрудниха присъстващите с български гатанки и стихчета. В програмата имаше още закачливи и поучителни басни, много песни и танци. Не липсваха и изпълнения на театралната ни детска група „Малкият принц". Присъстващите в залата се прививаха от смях при изпълнението на Хриси Кирова и Емили Анджелу как баба Нетка и баба Чатка прекарват своето всекидневие, вплитайки го с компютърните си познания и термини.
А директорът на школото Хриска Перфанова поздрави учениците и благодари на всички родители за смелостта и дръзновението да водят всеки съботен ден своите деца на българско училище въпреки трудностите на имигрантския живот. Призова ги да продължават да разказват и предават на децата си важните и ценни неща от нашата велика българска история, за да я има България.
От „Патиланско царство" пък изпратиха учебната година в типичен весел стил:
„Ето че се свърши учебната година.
Каквото беше - беше.
Тя мина и замина.
Не беше никак лесна, но беше интересна.
С българско слово и игри, и песни...
Лудории детски и шеги чудесни.
Ти, Смехурко, знаеш, че дневник аз си пиша.
Каквото днес драсна - утре го избриша.
Всичко, що се случи с дружината наша,
в него аз го пазя.
И добро, и лошо, и болки, и победи.
Много се учихме, пяхме и се смяхме.
И едно разбрахме - смях, учение и радост
вечно се редуват и всички патиланци
тук си другаруват.
И в клас, в игри и песни, на конкурси и на сцени,
където никак не е лесно.
Дружно си помагахме, смяхме и си страдахме.
Честни, благородни патиланци се наричаме
и нашето славно училище обичаме.
Добре дошла ваканция, ваканция добра!
Посоката я знаем - България! Ура!
Учителите мили очакват ни наесен,
пораснали, изпълнени с усмивки и с песен!
Това от мене беше, драги ми Смехурко!
Жив и здрав бъди ми!
С поздрав най-сърдечен, твой приятел вечен,
Весел Патиланчо.
