Българските земи са изпълнени с храмове, за които се носят предания, свързани още с Първото българско царство. В планините се пеят песни за незнайни герои, а във всяко кътче на страната има лековити билки и води, които могат да помогнат на болния. Там, където Рила, Пирин и Родопи се срещат обаче има едно село с необикновен заряд и още по-необикновена църква.
Село Добърско се намира на 17 километра от Банско и ако попаднете в него, със сигурност ще се почувствате в друг свят. То е съхранило магията на малките къщи, сякаш накацали по склоновете на планината. Създава усещане за уют и топлота още с първите крачки, които всеки посетител прави.
Легендата разказва, че едни от първите заселници по тези земи са
ослепените Самуилови войници,
които заради суровата зима спират там своя преход към Рилския манастир. В днешно Добърско те намират лековита вода, която успокоява болките в очите им и те остават, полагайки основите на прочутата Добърска школа за слепи певци.
Прочети още
Легендата се преплита с исторически вярното, тъй като по онова време през тези земи е минавал основният път, свързващ Рилския манастир с атонската Света гора, а и до днес под църквата в селото извира аязмо, което не променя нивото на водата си нито през зимата, нито през лятото. Местните твърдят, че водата помага за очни проблеми и всеки, измил лицето си с нея, бива излекуван. В исторически документ селото се появява за първи път през 1378 година, когато е издадена Рилската грамота на цар Иван Шишман.
Чудните предания не спират дотук. Наблизо и надалеч селото е известно със своята църква – „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, а изключителното около нея започва още с покровителите й. Тя е
единствената в България посветена на тези светци.
Твърди се, че е построена през 1614 година, но голяма мраморна плоча, вградена пред олтара й, свидетелства, че това е станало през 1112 година. Има теории, според които тази плоча е пренесена от друго място и е знак на приемствеността, но в архитектурно отношение храмът е трикорабна базилика, характерна именно за периода на Първата българска държава. Тя е разположена на скромните 160 квадратни метра, но не мащабът й е впечатляващ, а образите, изрисувани по стените й.
В църквата има над 460 изображения, много от които не следват общоприетите норми. Образите на свети Димитър и свети Георги например там са изобразени в цял ръст, а не на кон, както често се рисуват светците-войни. Добърско е едно от малкото места, където може да се срещне изрисувана в черква сцената Сретение Господне, както и образът на Исус Христос с вързана на плитка коса.
В архитектурно отношение храмът се отличава още с иконостас, който е отделен от олтара със зид, на който пък са изобразени дванайсетте апостоли в цял ръст – рядко срещано явление по нашите земи. Според специалисти на това място за първи път светите братя Кирил и Методий са нарисувани като светци. Любопитен е и броят на образите на жени светици, който надхвърля 30 и допълва причините, поради които малката църква е толкова удивителна.
Това, което я прави толкова популярна, е изобразяването на сцената на „Преображение Господне“. На нея, изглежда, сякаш
Исус е изобразен в ракета
Погледнато през призмата на модерния човек наистина няма как да не се намери прилика между формите, изобразени зад Божия син, и средствата за летене в космоса, познати от областта на науката, а и фантастиката.
Подобно е тълкуването и на рамката на едно от изображенията на Богородица, която посетителите оприличават на защитна капсула. Всъщност обаче става дума за форма, която е неизменна част от символиката в християнското изкуство. Нарича се мандорла и по принцип се изобразява като сияние в овална форма, източено вертикално. В мандорла се поставят най-често образите на Христос и Богородица, но по-рядко се срещат и други светци. Чрез нея се подчертава светостта на религиозния образ и точно това може да се наблюдава в село Добърско.
Съгласно средновековното разбиране, че творецът трябва да остане анонимен, тъй като
не той, а Бог движи ръката му,
живописците не са ни оставили имената си. Очевидно е обаче, че е работила цяла група – майстор, калфа и чираци. Майсторът е рисувал основните сцени и светците, а калфата и чираците – второстепенните сцени и малките детайли.
Тяхната работа е забележителна, тъй като иконостасът не е реставриран, а само е почистен от саждите между 1973 и 1978 година от реставратора Петър Попов и архитекта Златка Кирова.
Стенописите са почти напълно запазени, въпреки че през ХІХ век храмът е превърнат в хамам (баня). Една от причините за съхранението е слабата осветеност на изображенията, която предпазва цветовете от избледняване, но огромно значение имат и използваните материали. Друго, което се свързва с предпоставките за запазване на стенописите, е фактът, че целогодишно в църквата температурите са почти едни и същи. Още едно доказателство за съвършенството на архитектурното дело.
Днес тя е паметник на културата с национално значение. Църквата е вписана и в книгата на ЮНЕСКО.
