Наистина ли над половината от българите в чужбина искат да се върнат?

На добрите новини в българските медии не се залага много. Явно не се харчат. Затова редките такива се посрещат с ентусиазъм – като скорошната, че 1/3 от българите в чужбина искали да се върнат. Новината е базирана на прессъобщение от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и има доста разновидности. Някои цитираха дословно, че 31% процента биха се прибрали, а 21% се колебаят. Други добавяха, че само 14% биха се върнали със сигурност, но едва 3% имали квалификация да работят в софтуерната промишленост. Трети пък не си даваха толкова зор и направо обявиха, че половината емигранти ще се върнат. Всичко това са интерпретации, за които, ако трябва да сме честни, БАСКОМ няма особена вина. Не съм запознат с работата им и затова нямам мнение за тях самите. Разграничавайки се от свободните съчинения в медиите и вземайки допитването им дословно обаче, виждам доста проблеми.

Как е направено?

Първо, то беше представено като едва ли не социологическо изследване, докато всъщност е проста анкета. При това интернет анкета, разпространявана между познати и с реклами. Използвали са Google Forms формуляр, който вече е затворен и не може да видим точно какви са били въпросите. Независимо от тях и дори вземайки предвид големия брой хора, които са го попълнили – 4000, тези резултати в никакъв случай не могат да се нарекат представителни не само за българите в чужбина, а дори и за определена част от тях. Иначе казано, тези числа не ни помагат по никакъв начин да разберем какво мислят онези

родени в България и напуснали през последните 30 години. Изнесените твърдения са силно подвеждащи, но никой не се усъмни, тъй като елементи от тях утвърждават предразсъдъците на читателите и самите журналисти – като приказката за теча на мозъци например. Всъщност моите лични наблюдения също са, че много хора в чужбина се двоумят и първият ми инстинкт, като прочетох заглавията, беше да се съглася. Това обаче се базира на анекдотни примери в моя социален балон, което е приблизително същото, което са направили и БАСКОМ.

А защо не?

Най-интересното си остава ключовата дума „биха“.

Защо БАСКОМ не са попитали:

Това е истинският въпрос, но отговорът му е неприятен. Това е и най-голямата ми критика към тази анкета и целия шум в медиите – никой не направи втората крачка. Наистина, IT сферата, а и не само тя, се развива доста бързо и заплатите се изравняват бързо с аналогични позиции в Европа. Наистина, възможностите за започване на нов бизнес в България са доста по-добри от доста държави, както и че покупателната способност при по-висока заплата е несравнима. Верни са и много други аргументи. Ако БАСКОМ бяха питали обаче, щяха да получат малко отговори, свързани със заплатите, и повече със средата. Защото възможностите за бизнес са добри, но както сподели мой приятел, започнал такъв в България:

Като не разбрали какъв е бизнес моделът, се отказали. Той си живее в чужбина впрочем. Иначе компании и шефове има всякакви – идиоти и тук, и другаде. Домът и офисът може да са супер. Покрай покупателната способност и глада за кадри в България един добър специалист може да си уреди доста по-добър живот от много други места из Европа.

Проблемът идва в пространството между дома и офиса

Тротоарите, градинките, въздухът, безнаказаната наглост на тарикати, а и на онези, които уж следва да ги контролират. Това е всекидневие, което доста не искат и заради което всъщност някои са напуснали. Не дори толкова заплатите. Както каза друг мой приятел: „В България имам по-висок стандарт на живот, но там имам по-висока степен на нормалност.“ Същият сега е в България и

, включително на политическо ниво, да подобри нещата. Всеки има различни приоритети. За все повече България е добър избор, независимо от влошаващото се върховенство на закона, зациклилото електронно управление, съдебна реформа и прочие проблеми. Това обаче не е заради някакви успехи на кабинета, а въпреки работата им. Познавам хора, които се върнаха през последните месеци и дори са доволни. Знам, че доста IT фирми успешно привличат кадри, работели преди това на добри заплати в Германия. БАСКОМ не са далече от истината, макар анкетата да не е добра и числата им да са спорни. Проблемът е изводът, до който неизменно се стига, когато заговорим по темата – че просто трябва „да ги убедим“, да покажем заплатите, офисите, хубави снимки на планините, та дори гайда и някой в носия, ако трябва. Без изключение на това се залага в подобни кампании от години и е ужасно сгрешено. Всъщност, решението винаги е било едно – да направим така, че повече хора в България да не искат да заминават. Някои ще кажат веднага „заплатите“, особено когато става дума за по-бедните региони. Оттам обаче огромна част от хората не тръгват към чужбина, а към София. Именно от големите градове е голямата емиграция, а там проблемите са ясни. Някои дори не са толкова трудни – дори да се оправят тротоарите би помогнало много. Всъщност, тук не говоря, че „трябва да се оправи България първо“, а да стане ясно, че промяната се случва и е в добра посока. На това се усеща жестока липса, и то от много време. Никой не вярва, че България е тръгнала на добре, въпреки че заплатите и покупателната способност наистина растат. Всичко това обаче отива към

темите за овладяната държава

– спецпрокуратурата, изпълняваща мокри поръчки, неработещите регулаторни органи и влошаващата се медийна свобода. Разбираемо е защо БАСКОМ избягва тези теми. Все пак, вместо да пишат писма на българите в чужбина, както щеше да прави един арестуван шеф на ДАБЧ, следва да се обърнат към хората във властта и да поискат работещ съд, за да не се замитат престъпленията на „когото трябва“. Или към местната власт, за да има нормална градска среда. Или дори към собствените си членове, за да се отнасят по-добре със служителите. Последните хора, към които кампании като „ЗАвръщането“ трябва да се обръщат, са българите в чужбина. Тези, които „биха“ искали да се върнат, виждат какво става у дома. Когато нещо тръгне на добре, се забелязва веднага. Особено в градската среда. Обратните примери като спирането на електронното гласуване, сделките в кабинета, продажбата на паспорти, презастрояването и скапаните булеварди са по-шумни, особено в социалките, но личните примери имат дори по-голям и траен ефект. Когато близките споделят: „Абе, знаеш ли, май тръгнаха да стават нещата“, поне част от българите в чужбина наистина биха се върнали. Това кога?