По цялото земно кълбо съществуват места и предмети, обвити в мистерия, които ревностно пазят своите тайни. Те са странни, загадъчни и необясними още откакто са се появили или са били открити. За тях се носят легенди още от древността, а хората непрестанно търсят отговори на хилядите въпроси, свързани с тях, с надеждата, че ще успеят да разгадаят неразгаданите световни загадки. Безуспешно. Те остават необясними до ден днешен и сякаш няма изгледи това да се промени, които като че ли завинаги ще останат без отговор. Въпреки всичко учени и ентусиасти от цял свят не спират да търсят и да се опитват. За някои от световните загадки се водят спорове от години. Теориите и предположенията около тях непрестанно се менят и множат, понякога изглежда, че сме само на крачка от разбулването им, но те отново се изплъзват и така и не са обяснени напълно.

Мумиите от Сан Бернардо

През 1957 година гробището на малкото колумбийско градче Сан Бернардо било наводнено. Наложило се ковчезите на покойниците да бъдат извадени и преместени. Докато ги местели, гробарите решили да отворят някои от по-старите ковчези. Онова, което открили вътре, ги изумило. Вместо тленни останки вътре лежали мумифицираните тела на мъртвите – напълно запазени и без каквито и да е следи от разлагане. Гробарите незабавно съобщили на властите за необичайните естествено съхранени мумии, разказвайки, че начинът, по който са съхранени, е невероятен и необясним. Дори дрехите им били запазени в сравнително добро състояние. Една от теориите за този феномен е, че местните са имали специална диета. Друга обвинява надморската височина в района. Дори някоя от тях да е вярна, няма обяснение на факта, че дрехите на погребаните също са се запазили толкова добре. Сан Бернардо е единственият град в района, в който има мумифицирани тела. След откритието им те са били преместени в криптата на гробището, а по-късно е създаден и музей, в който днес се съхраняват. Въпреки че не са взети никакви мерки за запазването им, те и до днес са непокътнати от времето.

Ръкописът Сибиу

През 1961 г. Дору Тодеричу, професор по наука и технологии в Университета в Букурещ, попада на древен документ. Това е ръкопис, състоящ се от 450 страници, написани от Конрад Хас (1509-1579), австрийски артилерийски офицер, началник на артилерията на Сибиу между 1550 и 1570 г. Неговото съдържание е уникално и необяснимо. В него са описани технически спецификации за артилерията,

балистиката и многостепенните ракети. В текста с подробности се говори за изстрелване на ракета към Космоса пред очите на хиляди свидетели в румънския град Сибиу през 1555 година. Авторът е описал и скицирал ракетите, направени по негов дизайн. В текста още са описани идеи за построяването на съвременни космически кораби, за ракетно гориво и делта крила. Никой не може да обясни как този мъж е писал за ракети и космически кораби преди стотици години. Така нареченият Ръкопис от Сибиу е публикуван за първи път през 1967 година в Румъния.

Механизмът от Антикитира

През 1901 г. край бреговете на гръцкия остров Антикитира е намерен потънал римски търговски кораб от I в. пр. Хр. Наред с останалите предмети от кораба на повърхността са извадени останки от странно устройство с размера на съвременен лаптоп. По онова време никой нямал дори най-малко представа какво би могъл да представлява този странен механизъм. Петдесет години по-късно учените постепенно

започнали да получават част от отговорите, свързани с древния мистериозен предмет. Механизмът от Антикитира днес е определян като най-древния известен компютър, направен от бронзови механизми. Неговото предназначение било да изобразява механично наблюдаваната конфигурация на обектите в Слънчевата система, или иначе казано – за да могат да предсказват позициите на Луната, звездите и планетите. Сложността на този механизъм е удивителна и досега не е намиран друг такъв. Все още не е разгадана мистерията откъде древните хора са разполагали с такава знания и умения, за да сглобят такава прецизна и сложна машина.

Изгубеният град в Калахари

През ноември 1885 г. Уилям Хънт (познат с псевдонима Джилермо Фарини) пише за мистериозен град, на който се натъкнал в пустинята Калахари. През 1886 година той пише книга, в която описва мистериозните скални образувания, край които се издигали руините на древен град. В следващите няколко години са проведени няколко експедиции, които не откриват нищо на мястото, описано от Хънт. Така мистериозният древен град насред пустинята постепенно се превръща в мит. Търсенето му е възобновено през 2016 година. Този път археолози откриват скални образувания, които съвпадали с онези, видени и описани от Хънт. Не е ясно обаче дали те имат нещо общо с отдавна изгубен древен град.

Витите стълби в сватбения параклис Лорето в Санта Фе

В края на 70-те години архитектът на параклиса в Санта Фе умира внезапно малко преди сградата да е напълно готова. След като разглеждат плановете, строителите виждат, че няма планирано стълбище, което да води до таванското помещение, в което щял да стои църковният хор. И тъй като стандартно стълбище нямало как да бъде изградено заради мястото, с което разполагали строителите, те започнали да си блъскат главите какво да предприемат. Монахините започват да се молят на свети Йосиф Обручник в продължение на 9 дни. В деветия ден на вратата на параклиса се появява странен мъж. Той казва на монахините, че ще може да изгради стълбище, но само ако му осигурят пълно спокойствие и не го безпокоят, докато не го завърши. За целта той обещал да използва само материалите, които носи със себе си. Те се съгласяват и мъжът работи в уединение 3 месеца. Стълбището е извито, високо 6.7 метра и красиво. Има обаче нещо странно – то няма нито гвоздеи, нито колона, която да поддържа тежестта. Монахините били категорични, че няма да издържи хората, които се изкачват по него. Стълбището обаче учудващо се оказва много здраво. Никой не знае кой е мъжът, изградил стълбището.