Последни временни резултати на ЦИК до редакционното приключване на броя (65.33% обработени бюлетини)

В новия 43-ти български парламент влизат над 30 партии! Точният им брой остава загадка, тъй като част от коалициите, успели да преминат 4-процентовата бариера, така и не съобщиха до последно какви организации ги изграждат. Коалиция ,,БСП - Лява България" например е неясно формирование. Освен БСП няма данни за останалите партии в нея. Дори на официалния сайт на столетницата никъде не е публикуван точен списък. Единствената информация там е, че към досегашните партии от ,,Коалиция за България" (името, с което БСП се явяваше на изборите до момента) се присъединили още 5. Затова пък е ясно, че БСП е големият губещ от изборите. Тя се срина до около 15% от гласувалите, рекордно нисък резултат, който показва, че столетницата е най-наказана от всички за заигравките си с Ахмед Доган в последните години. ГЕРБ получават подкрепата на около 32% от гласувалите, ДПС - 13%. Реформаторският блок - 9%, Патриотичен фронт - близо 7%, „България без цензура" - 6%, „Атака" и АБВ - малко над 4%.
Макар и победили, лидерите на ГЕРБ не са особено радостни от това. 32-та процента са крайно недостатъчни, за да се състави дори двупартийно правителство. Машиналният сбор с евентуалните депутати от Реформаторския блок - формацията, която е най-близка до ГЕРБ идеологически, не прави 121 народни представители, с които правителството би могло да управлява спокойно. Това ще принуди Бойко Борисов да търси трети партньор, а в шарения парламент, който България получи, подобни пазарлъци ще са трудни и свързани с много компромиси. Насърчителното е, че жаждата за власт понякога е по-силна от идеологическите различия.

Ако Борисов не изпълни заканата си да откаже да съставя правителство, най-вероятен негов партньор би била някоя от националистическите формации. Доколкото БСП е нежелан от никого партньор, АБВ на Георги Първанов не би се замесвала във власт още с дебюта си, единствените съгласни остават Волен Сидеров и Николай Бареков, а Патриотичният фронт на Валери Симеонов и ВМРО с половин уста също не изключиха вариант да помагат.

И Сидеров, и Бареков в различни периоди са го играли любовни партньори на Борисов, склонни са към популизъм и смяна на настроенията, имат апетит към властта, но най-важното - тайно заиграват с ДПС. Бареков е нейно творение, а Сидеров - най-пресният любимец на Доган, който крепеше с гласа си правителството на Пламен Орешарски. Борисов и турската партия напоследък не просто стоплиха, а сгорещиха отношенията си. Най-пресните изявления на генерала и официалния шеф на ДПС Лютви Местан един за друг са любвеобвилни, което намеква, че тайно са се договорили да се подкрепят. Понеже явна коалиция с ДПС би била пагубна за ГЕРБ, хитрият Ахмед Доган (който реално управлява ДПС) би участвал и в новото правителство с някое от двете си отрочета - Бареков или Сидеров. Което ще е най-лошият вариант за България. Всяка власт, изградена дори само със симпатията на ДПС, означава тежка корупция и престъпно управление.

Занимателно беше поведението на Патриотичния фронт. Съпредседателят му Валери Симеонов въобще не изключи вариант да влезе в коалиция с ГЕРБ. Условието му било в новото правителство да не влизат ДПС и Реформаторският блок, защото партията на Корман Исмаилов е вътре. ,,Партията на Корман Исмаилов е проердоганска и това влияе негативно на Реформаторския блок. С всички останали партии имаме готовност за преговори." Колегата му Красимир Каракачанов го допълни, че ,,ако правителството пак ще бъде ,,ти на мен, аз на тебе", ние няма да участваме".

Както се вижда, Борисов не може да се оплаче от липса на мераклии за властта, но все пак неяснотите около бъдещото правителство го принудиха да откаже традиционната пресконференция на победителя в нощта след вота в НДК. Но пък евентуалните му бъдещи коалиционни партньори, които вече се облизват за власт, дори не го крият. На пресконференцията си Реформаторският блок бе мекушав и склонен към компромиси. До деня на вота лидерите му поставяха условието, че биха се включили в управлението на страната само ако Борисов не е премиер, а Цветан Цветанов не е вътрешен министър. В неделя вечерта това изискване бе забравено, а Радан Кънев и Меглена Кунева благородно обявиха, че ГЕРБ имат правото да номинират когото си поискат за премиер и министри.

Най-любопитна е хамелеонщината на Сидеров. В седмиците преди изборите той сипеше тежки слова по адрес на Борисов, в неделя обаче също изглеждаше мил, драг и очакващ оферти. Лидерът на ,,Атака" обяви, че е готов на преговори за управление. Трябвало само да получи покана, а бъдещото правителство да работи за по-високи доходи, изисквания, които ГЕРБ с лекота ще му изпълнят. ,,Бих участвал във всякакви разговори, в които да обсъждаме как бързо, рязко да вдигнем доходите на българите, които са на дъното на Европа", каза кротко Сидеров, който отново повтори изтърканите си постулати, че се борел за ,,освобождаване на България от чуждото колониално робство".

Случаят с партия ,,Атака" е любопитен и с факта, че до последно всички социологически агенции единодушно я отписваха от парламента. В проучванията им тя беше закована на около 2.5-3.5%. В новия парламент партията се очаква да разполага с около десетина депутати, което все пак е двойно по-малко от досега. Със самочувствие на победил социолозите Сидеров обяви, че понеже в парламента щяло да има коалиции с общо около 40 формации, той се явявал най-големият победител. ,,Ако им разделите процентите, излизат по половин процент на партия, така че никоя от тях не ме бие, каза Сидеров. - Социолозите, които ни отписваха, трябва да си изядат дипломите."

Преминали при доста ниска избирателна активност, характерна за стабилни и богати демокрации (46.80%), изборите изглеждаха скучни и безинтересни. Партиите водиха вяла кампания, на повечето места в България почти не си личеше, че периодът е предизборен. Политическите маратони по телевизиите в неделя вечерта бяха може би най-скучните след падането на комунизма. Въпреки тази летаргия много партии вложиха огромни средства, за да присламчат избиратели. Без да има преки доказателства и без човек да е специалист, лесно би се ориентирал кои две формации са се занимавали с покупка на гласове. Достатъчно е да разгледат резултатите на ДПС и ,,България без цензура" в регионите, където живее компактно циганско население. Там двете партии са победителки отвсякъде. Всеки, който има представа как разсъждава средностатистическото ромско население, знае, че всеки е готов да продаде гласа си срещу 60-80 лева и торба с храна. Това се е превърнало в доходоносен бизнес, за който в циганските махали вече има изградена стройна организация - лидер, който предлага пакети гласове и преговаря с партиите, съгледвачи, чиято цел е да следят циганите да гласуват според договореното. На пресконференцията в неделя вечерта ДПС самодоволно изтъкнаха, че разширили влиянието си и сред циганските общности, на които изказаха специална благодарност. Струпалите се репортери се радваха на тази констатация и така и никой не попита как точно е станало възможно това разширение и колко стотици хиляди левове партията на Доган е насочила към гетата за покупка на гласове.