Зарязването на самия ден е по-скоро символично, но неизменна част от празника
Мария Димитрова
Колкото повече пие, толкова повече жаднее. С тази философия е отбелязвал традиционния празник Трифон Зарезан българинът. Следвал неотлъчно и неписаното правило по време на лозарския празник да няма трезвеник. Какво включва една празнична трапеза според традициите - всички символи, от бъклиците и шишетата, през буретата и фуниите за разливане, съдинките и ритуалните хлябове, до веселите премени и лозовите клонки. А за виното може да се говори много. Като се започне от над 650-те пъти, в които е споменато в Библията, и се стигне до множеството книги от края на XIX век, написани за вредите от „спиртливите" питиета.
Виното и ракията са най-голямата награда, символ на плодородие и живот. Те са крепители на вярата и духа, неизменни спътници на българина в делник и в празник. Използвани са за разтуха и забава, за лек срещу за сърцебол, кожни и очни болести, бъбреци. С винената напитка старите българи са поливали сватби, погребения, черпели са бабата акушерка за раждането на нов живот, посрещали са гости. Въпреки активното участие на жените във всички ритуали Трифон Зарезан обаче се е почитал като мъжки празник.
Жената е домакинствала. Задължително е готвела пиле с булгур или ориз - да набъбват зърната за берекет. Целия ден не е миела ръцете си от тестото за обредната пита, за да бухва и то. Изпращала мъжа си до питомното пространство в края на селото. Оттам насетне - в дивото, господар е бил той. Отивал е на лозето, зарязвал три кютука с по три пръчки за берекет, а после е започвала веселбата, разказва главният уредник на Етнографския музей в Пловдив Лора Христозова. Тя допълва, че във фолклора образът на свети Трифон е различен от библейския. Старите българи разказвали как Трифон отрязал носа си, след като се подиграл на Богородица, че има незаконен син.
Българинът е палел свещ в храма, а после се е отдавал на почерпка. Пазел е ревниво рецептите за хубавото вино и парливата ракия, но не се е свидел да сипва на гостите, разказват още в музея.
|
Българинът пие сравнително малко - само по 5 литра на година 4.6 литра на човек годишно е средната консумация на вино в България през 2015 г., съобщи Националният статистически институт (НСИ). През същата година българското домакинство е купувало средно 5.7 литра вино на средна цена 4.03 лв. В производството на вино в страната са били заети 3,500 души, произвели 136.5 млн. литра вино. Бутилираното бяло вино се е продавало през 2015 г. на средна цена 2.28 лв. (за бутилка от 750 мл), а червеното сухо марково вино - за 6.29 лв. През януари-октомври 2016 г. испанското вино е най-популярното вносно вино в България, следвано от продукцията на Италия и Франция. Молдова през същия период е най-големият вносител на вино в страната от държавите извън ЕС, следвана от Нова Зеландия и Чили. Най-големи почитатели на българското вино в Европа са поляците, шведите и англичаните. Извън континента най-много българско вино се изнася за Русия, Китай и Япония. |
