Едно скрито бижу в района на Рокфорд, САЩ, беше признато с международна награда. Онлайн туристическата компания Tripadvisor обяви, че Historic Auto Attractions е победител за 2022 г. Наградата отличава любимите дестинации на пътешествениците, хотели, ресторанти, неща за вършене и други въз основа на мненията, събрани от пътешественици и гости от цял свят в Tripadvisor за период от 12 месеца. „Просто мисля, че е невероятно след всичките часове и работа, които вложихме в това нещо“, каза собственикът на музея Уейн Ленсинг. Historic Auto Attractions включва богата колекция от ретро превозни средства, включително президентски лимузини, коли и сувенири от ерата на гангстерите и коли от емблематични телевизионни предавания и филми, включително „Батман“, „Ловци на духове“ и „Завръщане в бъдещето“.
За феновете на знаменитостите от 20-ти век музеят показва коли и сувенири, принадлежащи на Елвис Пресли, Хауърд Хюз и Джон Дилинджър. Музеят също така включва дрехи, носени от Мерилин Монро и Джон Уейн.
В този уникален музей се намира и автомобилът на комунистическия лидер на България Георги Димитров. Колата е марка „Пакард“, произведена през 1937 г., е специално пригодена да успокои страховете на Сталин от атентат. Автомобилът тежи 7 тона. Стъклата са дебели 10 см и тежат около 200 кг, като се отварят частично. От този модел са произведени само 17 бройки.
Съветският лидер подарява колата на Георги Димитров
след края на Втората световна война. През 1992 г. тя изчезва от България. Според властите в София пакардът е откраднат от музея на Георги Димитров в София, който сега е Музей на политехниката. Колата е изнесена в Белгия с фалшиви документи като скрап. А през 1997 г. е транспортирана до Чикаго, където я поема Иван Кристов от Петрич. Пред ФБР той казва, че е получил колата от Стоил Славов, известен СИК-аджия, който беше взривен в асансьор.
От 2008 г.
автомобилът на Димитрове в малкия музей за исторически коли Роско край Чикаго. Тук редом до него застават експонати като лимузините на Евита Перон и британското кралско семейство. Собственикът на музея Уейн Ленсинг купува лимузината само за 300 хил. долара от ebay.com. Днес автомобилът се оценява на между 2 и 6 млн. долара.
Пътят на една бронирана черна красавица...
В началото на трийсетте години първите бронирани лимузини слизат от поточните линии. Отправят се към гаражите на богатите и известните. Сталин също се сдобива с „броня", при това не само една. Според експертите от Националния политехнически музей (бившата къща-музей „Георги Димитров") Йосиф Висарионович получава няколко Пакарда след Втората световна. Всички те са подарък от детройтския концерн и може би са щедър жест към съюзник. След края на бойните действия Сталин раздава някои от бронираните си красавици на верни другари от Източния блок. Една заминава за Белград при Тито. Друга - в Румъния при Чаушеску. Георги Димитров също получава Пакард. По-точно Пакард Туелв, 1937-а. Според експерти от този модел са произведени максимум 15 бройки. А само 2-3 са оцелели до днес.
Въпреки че излиза от завода бронирана частично, по-нареждане на Сталин лимузината по-късно е защитена изцяло. Подът й е подсилен със стомана. Страничните стъкла, дебели близо 8 см, тежат около 200 кг. Отварят се с хидравлика само донякъде. До шофьора и охраната има стойки за автомати. Въпреки че тежи почти 7 тона, колата се управлявала лесно. Димитров със сигурност се е чувствал като у дома си, потънал в облицованата с червен плюш седалка. Всъщност министър-председателят не експлоатирал лимузината кой знае колко.
След смъртта му Пакардът бил почти забравен.
Паркирали го в гаража на ЦК и УБО. През 1974-а го прехвърлили в къщата музей на „Опълченска" 66. Попаднал в подземен гараж с още два от любимите автомобили на вожда - „Кадилак" и „Татра", подарена му от Клемент Готвалд при подписването на първото междудържавно споразумение между България и ГДР.
Години по-късно, на 11 октомври 1992-а, след пълна реставрация, Пакардът отново излязъл на път, макар и кратък. Включил се в шествие на ретро автомобили из София. Преминал тържествено по улиците, след което се прибрал в гаража. Странно, но на следващата вечер двигателят му отново заработил. Музейният експонат, личната кола на Вожда, скъпият му подарък от Сталин изчезнал безследно... Скандалът е грандиозен, но дълго остава тайна за обикновения българин. Без съмнение става дума за брилянтно организирана операция на високо ниво с участието на вътрешен човек, а не за пладнешки обир. Предвид антикварната стойност на колата, е ясно, че поръчителят не е случаен. Още повече, във възможностите му е било да осигури канал за износ на безценния експонат.
Сигурно е обаче, че крадците били добре подготвени и лесно приспали подозренията на охраната. В показанията си пазачът на къщата музей „Георги Димитров" твърди, че в деня след ретропарада решил, че отново изкарват колата за някакво мероприятие и затова не обърнал внимание.
Един стоманен призрак броди из Европа... С днешна дата е ясно, че лимузината е изнесена с фалшиви документи като скрап. Дали преди това е крита на българска територия, или веднага се е отправила към границата - не е ясно. Внася я българин с американски паспорт. Дали той има общо с кражбата й, остава загадка засега. „Колата е експортирана нелегално от България към Белгия някъде между 1992 и 1997 г.", пише в доклада на американските федерални, които по-късно се включват в издирването й. Според тяхното разследване на 9 септември 1997 г. лимузината била изпратена в контейнер от Антвертпен, Белгия, към САЩ. Първата й спирка била Чикаго. От там заминала в градчето Сикамор, щата Илинойс, към Unique Transportation, където я очаквал свързаният с въпросната фирма Иван Борисов Кристов. Казват, че е родом от Петрич.
Прочети още
Музейният експонат на търг в eBay
За първи път данни за автомобила са открити от журналисти в американски сайт през 2007 г., когато се появява обява за продажбата му. В нея собственикът я предлага срещу 3 млн. долара. Сформира се комисия, която да установи точното място на автомобила, но нещата отново затихват. Обгърнатата с легенди и история кола продължава да бъде най-скъпият автомобил, който някога е краден в България. Въпреки че държал в ръцете си съкровище, Иван Кристов не успял да го продаде. През годините залагал лимузината на Георги Димитров срещу свои задължения. После отново си я прибирал. Едва през 2007-а, точно десетилетие след като се сдобил с нея, късметът му се усмихнал. Някой си Джон Хошоу му броил за легендата 200 000 долара. Въпросният Хошоу от своя страна опитал да спечели още от находката, като я пуснал на търг в eBay. Обявил лимузината за собственост на Йосиф Висарионович (връзката й с Георги Димитров вероятно му се губела, а и не била толкова атрактивна за потенциалните купувачи). Наддаването започнало от 200 000 долара 12 юли 2007-а.
Прочети още
Мъжът спазарил колата за $350 000
и с условието, че ще я плати на три вноски. Вместо с документ за автентичност се задоволил с една снимка - черно-бял кадър със Сталин, застанал край лимузина като купената от него. Като окончателно изплатил Пакарда през юни 2008-а, Ленсинг заминал за Канзас сити, Мисури. Бронираната красавица го очаквала там, изложена в тамошен автомузей. Прекарал я обратно до своята експозиция на ретро коли в Роско, Илинойс. Паркирал я сред лимузините на Никсън, Рейгън, Рузвелт, Труман, Хитлер, Мусолини, Елвис и Джони Кеш. Следващите години се търкаляли спокойно за Ленсинг. Докато един ден, в късната есен на 2011-а, на прага му застанали федералните. Заявили, че са дошли за Пакарда – и лимузината е конфискувана.
„Шокирах се. Та аз бях работил здравата, за да спестя и да купя тази кола", оплаква се по-късно собственикът Уейн Ленсинг пред тв журналисти, пристигнали да отразят неговата драма и тази на лимузината. Въпреки че лимузината на Георги Димитров е открита и идентифицирана, разрешаването на случая боксува. За да форсира събитията, българската страна се намесва. През октомври 2012 г. министърът на културата
Вежди Рашидов изпраща писмо до компетентните власти на САЩ.
С него иска връщането на незаконно изнесената от страната ни лимузина. Позовава се на чл. 7 от Конвенцията за мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности. Любопитното е, че Георги Димитров не харесвал Пакарда, не се знае дори дали се е возил в него. Предпочитал си кадилака, подарък от работници в Америка, които го купили по повод Лайпцигския процес.
