Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова страните от Европейския съюз да се споразумеят до декември за план за покриване на военните и финансовите нужди на Украйна за следващите две години, оценени на изумителните 135,7 милиарда евро, според писмо, изпратено в понеделник съобщава Euronews.
"Сега ще бъде ключово бързо да се постигне ясен ангажимент за това как да се гарантира, че необходимото финансиране за Украйна ще бъде договорено на следващото заседание на Европейския съвет през декември“, написа председателят на Европейската комисия до 27-те лидери.
"Очевидно е, че няма лесни варианти. Европа не може да си позволи парализа, нито чрез колебание, нито чрез търсене на перфектни или прости решения, които не съществуват", се казва в писмото на Фон дер Лайен.
Прочети още
В документа председателят на ЕК подчертава "особено острия“ мащаб на финансиране, от което Украйна ще се нуждае през 2026 и 2027 година: 83,4 милиарда евро за финансиране на украинската армия и 55,2 милиарда евро за стабилизиране на икономиката и справяне с бюджетния дефицит.
Нейната оценка се основава на оценки на Международния валутен фонд и властите в Киев и се основава на предположението, че пълномащабната война на Русия ще приключи в края на 2026 г., дори това да не е сигурно. Прекратяването на огъня, разглеждано като предварително условие за мирно споразумение, остава недостижимо.
Писмото описва трите основни варианта за подкрепа на Украйна
Първият - 90 милиарда евро двустранни вноски от държавите членки. Помощта ще бъде изплатена като невъзстановима субсидия и ще бъде отчетена в националния бюджет на държавата членка, включително всички свързани лихвени плащания.
Втори вариант - 90 милиарда евро съвместен дълг. Лихвите ще трябва да бъдат покрити или от национални гаранции, или от общия бюджет на блока. Изменението на бюджетното законодателство ще изисква единодушно одобрение, което е трудна задача, предвид противопоставянето на Унгария на финансирането на Украйна.
Трети - 140 милиарда евро репарационен заем, базиран на обездвижените активи на Русия. Киев ще бъде помолен да изплати заема само след като Москва се съгласи да компенсира щетите.
Първите два варианта, отбелязва Фон дер Лайен, биха увеличили фискалната тежест, тъй като финансовата помощ би дошла или от пряка парична вноска от държава членка, или от нови средства, набрани на пазарите.
Третият вариант, заемът за репарации, избягва този сценарий, тъй като би довел до допълнителни разходи, нов дълг или би повлиял на вноските в националния бюджет. Вместо това, той би използвал паричните салда, генерирани от обездвижените активи на Руската централна банка, по-голямата част от които се съхраняват в Euroclear, централен депозитар на ценни книжа в Брюксел.
Изправена пред потенциални правни последици, Белгия е основната страна, която се противопоставя. Страната поиска максимална правна сигурност и пълно споделяне на тежестта, за да се защити от ответните мерки на Русия, ако Москва заведе дело. В писмото си фон дер Лайен признава рисковете и предупреждава за "потенциални странични ефекти“.
Фон дер Лайен се срещна с белгийския премиер Барт де Вевер миналия петък, за да придвижи преговорите, които досега са довели до ограничен напредък.
