Откакто първата книга за "Мечо Пух" ("Winnie-the-Pooh") излиза през 1926 г., историите за мечока, който обожава мед, и животинските му приятели са продали над 50 млн. копия по света.
Но, както пише Гайлс Брандрет в "Някъде, едно момче и една мечка: А. А. Милн и създаването на "Мечо Пух" ("Somewhere, a Boy and a Bear: A. A. Milne and the Creation of "Winnie-the-Pooh"), зад детските книги стоял сложен възрастен човек, чийто живот бил белязан от разочарования и съжаления.
Както е добре документирано, Алън Александър Милн създава "Мечо Пух", за да забавлява малкия си син Кристофър Робин. Единствено дете, момчето получава плюшена мечка за първия си рожден ден. Семейството я кръщава "Мечо Пух", вдъхновявайки се от името на Уинипег - черната мечка, която по онова време живее в зоопарка в "Regent’s Park" в Лондон, пише dnes.bg.
Макар че до голяма степен бил отглеждан от детегледачка, която живеела при тях, Кристофър си играел и с майка си - Дороти Дафни де Селинкур, богата, жизнена светска дама, която звучно се смеела на шегите на съпруга си Милн - и именно тя давала гласове и характери на плюшените му животни. Бащата започнал да измисля истории за тях... и те избухнали.
Славата, която първо е сладка, после тежи
В началото момчето обичало вниманието. Когато журналисти интервюирали Милн, той често водил със себе си Кристофър Робин, вдъхновил този Кристофър, който и ние познаваме. А популярният син дори записал два албума като свое алтер его.
"Въпреки че бях срамежлив, мисля, че доста ми харесваше вниманието", признава той пред Брандрет, но допълва, че било и объркващо.
"Трудно е да се каже кое беше първо. Дали аз направих нещо, а баща ми после написа история около него? Или беше обратното и историята дойде първа? ... Но накрая беше все едно и също: историите станаха част от живота ни; живеехме ги, мислехме ги, говорехме ги", споделя той.
И въпреки че Милн създава магически свят, вдъхновен от плюшените животни на сина си, двамата не били особено близки.
"Сърцето на баща ми остана закопчано през целия му живот. Не съм сигурен колко добре го познавах. Не съм сигурен колко добре той познаваше мен", казва Кристофър пред Брандрет.
Прочети още
Дошло време, в което синът започнал да се озлобява към славата на баща си.
"Почти ми се струваше, че баща ми е стигнал дотам, където е, като се е изкачил върху моите бебешки рамене, че е откраднал от мен доброто ми име и ми е оставил само празната слава да бъда негов син", пише Кристофър в мемоарите си от 1974 г. "Омагьосаните места" ("The Enchanted Places").
Разриви, ревност и предпазливост
Мнозина, които го познавали, не говорели особено ласкаво за него.
Ърнест Шепърд, който илюстрира детските книги на Милн, го нарича "доста предпазлив човек". Също, Алън играел в аматьорски крикет отбор заедно с други известни писатели - Дж. М. Бари, Х. Г. Уелс (бивш негов учител по природни науки), Ръдиард Киплинг, Артър Конан Дойл и П. Г. Уодхаус, който споелял, че Милн имал "странна жилка на ревност" и че "никога не го е харесвал особено".
Милн се скарал с родителите си и с най-големия си брат Бари, с когото не разговарял десетилетия - дори отказал да отиде при него на смъртния му одър, когато го повикали за помирение. Когато Кристофър се оженил за първата си братовчедка, Милн не одобрил и двамата се отдалечили още повече.
Самият Милн пък изпитвал горчивина от успеха на Пух. Той писал изискани комедии на нравите за брака и отношенията, както и детективски мистерии и психологически портрети на войници, завръщащи се от война, но Пух засенчил творчеството му за възрастни и Милн чувствал, че вече не го възприемат като сериозен драматург или романист.
Войната - и в душата, и на фронта
Първата световна война също го преследвала. Макар да бил пацифист, Милн се записал доброволец в британската армия през 1914 г., вярвайки, че това е "войната, която ще сложи край на всички войни". Участвал в битката при Сома във Франция, където били убити 300 000 души. Вечерта, в която пристигнал в бойната зона, видял как избухнал снаряд разкъсва един от неговите съратници на парчета.
"От тази кошмарна психическа и морална деградация, войната, ми става почти физически лошо, като си помисля", пише по-късно той.
След като по-големият му брат и най-добрият му приятел Кен умира от туберкулоза през 1929 г., Милн станал още по-затворен. И той, и съпругата му започнали извънбрачни връзки - тя с американски драматург, а той с млада сценична актриса. Въпреки това, те останали заедно.
Милн получава инсулт през 1952 г. и умира през 1956 г. на 74 години. Кристофър отива на погребението, но повече никога не проговаря на майка си.
Към момента, в който се запознал с Брандрет през 80-те години, той вече бил постигнал мир с "Мечо Пух".
"Сега осъзнавам, че животът е твърде кратък за съжаления. Нашето детство е каквото е било. То ни е направило това, което сме. Не можем да го променим... Но можем да се връщаме и да се връщаме към най-хубавото от него, когато пожелаем. И да сме благодарни", казва тогава Кристофър.
