Физици и инженери от университета на Ница планират интересен експеримент, чиято цел е да докаже, че душата на покойниците може да се материализира. Поводът е зачестилата поява на образи на мъртъвци на телевизионни екрани и на техни гласове в магнетофонни записи. Както е известно, преди време бе доказано, че в момента на физическата смърт човешката душа се отделя от тленното тяло и тежи около два грама. На 12.4.1967 г. Питър Майлс от Бостън включва телевизора си, за да гледа предаване за  войната във Виетнам. След половин час екранът потъмнява и... се появява покойната му майка, починала през 1968 г. от инсулт. "Пийт, ти не харесваш братовчедка си Нел, но именно тя ще ти помогне да си намериш работа, зная, че преди два месеца те уволниха", казва тя. Майлс е потресен. Отива в телевизията, излъчила предаването, иска записа, прослушва го и установява, че няма грешка: това наистина е гласът на майка му. Четири години по-късно руският зоолог Михаил Лаптин запечатва на магнетофонна лента

„разговор" на делфини

На другия ден прослушва касетата и в даден момент чува... гласа на малкия си брат, загинал в автомобилна катастрофа преди две десетилетия. Смеейки се, момчето пита: „Какво стана с Люда, защо я заряза, мислех, че ще се ожените?" Минават десетина минути и момчето пак се включва: „Вчера мама ми каза, че никога не си бил верен на Люда, през цялото време си й изневерявал.“ След тази фраза Михаил припаднал. През миналата година Натали Сомиер, кардиоложка в общинската болница на френския град Тулуза, се прибрала вкъщи след тежък работен ден и включила видеото, за да гледа филм с участието на любимеца си Луи дьо Фюнес. Тъкмо се излегнала в любимото кресло и... образът на актьора изчезнал. Екранът станал яркочервен и на него се появила съседката й Мишел, починала преди седем години. „Мишел ме посъветва да потърся откраднатите от дома ми предмети в дома на братовчед в Бордо, бях толкова изумена, че не можах да мръдна, мускулите ми се схванаха, дишането спря, гък не можех да кажа", споделя тя с приятелки, които й гостуват на следващия ден.

Шведът Фредерик Юргенсон записва с касетофон гласовете на птици в една гора. Прибира се вкъщи, прослушва записа и... на двайстата минута чува гласове на съвсем непознати хора. Силно заинтригуван, той решава сериозно да ги изследва и установява, че те говорят на различни езици. Въз основа на резултатите от проучването си Юргенсон написва и издава през 1963 г. книгата „Гласовете на Вселената", а през 1967 г. – „Радиоконтакт с мъртъвци". През 90-те години на миналия век се появяват първите съобщения за телефонни позвънявания от оня свят. Бащата на английската актриса Ида Люпин, който бил убит по време на Втората световна война, звъни на дъщеря си четири десетилетия след своята кончина. Съобщава й последната си воля и посочва мястото,

където е скрил завещанието

Първият аудио-видео контакт с покойници осъществяват през 1987 г. физиците Маги и Жул Харш от Люксембург. Със специална апаратура те успяват да получат качествен образ на телевизионния екран на бабата на Маги.  

През 2001 г. семейна двойка от Лондон започва да получава имейли от някой си Томас Хардън, който твърди, че в момента годината е 1545-а. Опитни лингвисти потвърждават, че стилът му на изразяване съответства напълно на посоченото столетие. В 112-ия си имейл обаче Хардън пише, че живее в 2109 година. Руски, американски и австралийски учени в продължение на десетилетия изследват поведението на душата, отделила се от тленното тяло на покойниците. Къртовската им работа засега е без резултат. Засега никой не знае какво става с човешката душа, след като напусне тялото на покойника.