На фона на почти празните духовни обители в България, където в най-добрия случай посетителите могат да засекат белобради възрастни отци и никаква надежда някой да поеме делото им, след като те си отидат, млади и активни монаси поддържат духовния живот в Бистришките манастири "Св. Петка" и "Св. Св. Йоаким и Анна". В двора на "Света Петка" е съхранена хилядолетна история от факти и спомени. Първите следи от някогашния живот отвеждат към IV-V век, когато според народните предания на мястото на сегашния манастир се е издигала римска крепост. В нея е бил изграден и храм за религиозните нужди на римски делегати, които, пътувайки, използвали това място като резиденция. Останки от каменна колона, която и днес може да се види в манастира, както и намерени римски монети от същата датировка потвърждават, че на това място е съществувал живот много преди да се превърне в християнска обител.
През XII-XIII век се оформя комплексът от манастири Мала, или Софийска света гора, в подножието на Витоша. Това е времето на цар Иван Асен Втори, владетел с дълбоки християнски убеждения. Той строял манастири и църкви по цялата българска земя и извън нейните предели (явява се като основен ктитор на българските манастири Зограф и Хилендар на Света гора на Атон). Съществуват документи, които определят манастира "Св. Петка" за административен център на всичките манастири от околността. Както повечето обители по българските земи, този също е нападнат и унищожен от турското нашествие през XIV век. Животът в него започва отново след Освобождението. През 1951-1956 г. отец Драгомир възобновява и светите икони от царския и апостолския ред на храмовия иконостас. В средата на ХХ век тук е заточен на послушание епископ Николай Макариополски. Той е бил единственият български член на европейската комисия по разкриване истината за престъпленията в Катинската гора по време на Втората световна война.
Макар светото място да преминава през различни промени и обрати, днес църквата е напълно възстановена, а историята на манастира продължава да се пише и е поддържана от млади монаси, отдали живота си на Господ. Бистришкият манастир се намира в местността Калугерови ливади на Витоша, в покрайнините на софийското село Бистрица. До него се стига лесно от центъра на селото, като се продължава още 2-3 километра нагоре по хълмовете на Витоша.
В другия манастир на това място - "Св. Св. Йоаким и Анна", каменен кръст нямо напомня за тежката съдба и за светостта на обителта. Първоначално храмът е построен в края на IX век, носейки името на Св. Апостол Петър. С благоволението на цар Иван Александър мястото се разраства и укрепва. Османското нашествие през XIV век го покосява и храмът е разрушен и ограбен. Местните хора успяват да запазят жив спомена за неговото величие, поставяйки там, където е бил древният олтар, каменен кръст. Затова през турско владичество това място е наричано "На кръсто". Освобождението заварило само руини и единствено запазена вечността на кръста. Възстановяването на духовния живот около него отнема няколко години и така през 1940 г. е издигната днешната църква "Св. Св. Йоаким и Анна". Тя е построена върху могилен некропол. Под наоса се намира запазена антична гробница от IV-V век, в която се слиза по каменни стълби откъм притвора. Начинът, по който е построена - източната и западната стена са свързани със свод, както и следите от стенописи по стените - кръст и котва, свидетелстват, че тя е раннохристиянска. В потвърждение на това са и намерените вътре два скелета с глави, обърнати на запад.
В миналото всяка година, когато се е правило лития за дъжд и плодородие, се е отслужвал маслосвет. Олиото се е наливало в малко шишенце и е било поставяно в направена със свредел дупка в дъбовия ствол. Това, твърдят местните хора, обяснява наличието на няколко вековни дъба в двора на манастира, към които е отдавана почит. А местността е наричана "На дъбьето". В началото на 80-те години с помощта на Софийския митрополит и патриарх български Максим църквата основно е ремонтирана. Вътре са разположени красиви икони на Иисус Христос и Света Богородица, храмовите икони на Св. Св. Йоаким и Анна и на Св. Стефан. Изрисувани са и сцените Рождество Христово и Въведение Богородично. Духовният живот на манастира е запазен и днес се поддържа от младия монах отец Яков. Бистришкият манастир "Св. Св. Йоаким и Анна" се намира се в местността "Мали дол" във Витоша планина, на около 2 км югоизточно от с. Бистрица. До него се стига по не особено добър път през селото.
Материалът е написан с финансовата подкрепа на Столична община по програма Европа 2012 г. и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата - 2019 г.
Десимира Миткова, БТА
