Бизнесменът и касиер на църквата Борис Иванов и митрополит Йосиф (в гръб) кроят план за действие как да излязат от скандала
Владиката, който отговаря за църквите ни в САЩ, Канада и Австралия, изостави богоугодното слово и нападна медиите по време на празник в Торонто. „Нямате право да си пъхате гагата по тези въпроси", се сопна митрополит Йосиф на репортер на BG VOICE. 69-годишният Божи служител е изнервен от скандалите, които съпътстват неговата работа през последните няколко години, и тяхното медийно отразяване. Раздори има в църквите в Чикаго, Торонто и Австралия - все територии под ръководството на Йосиф. „Обществеността няма нужда да знае за административните проблеми на църквите в Северна Америка, преди те да бъдат разрешени", обясни митрополитът и се закани, че нямаме неговата благословия да пишем по темата. Той определи ситуацията като „сложна" и заяви, че ако сам не успее да се справи, ще се допита до по-висшестоящи от него. Йосиф дори бил забранил BG VOICE да се разпространява в църквите в Северна Америка, казаха църковни служители. Той отговори единствено, че не допуска вестникът да се разпространява в храма в Ню Йорк, където е и неговият офис. Преди време BG VOICE беше забранен и в църквата „Св. Иван Рилски" в Чикаго заради факта, че бяхме единствената медия, която отразяваше делото срещу свещеника там Валентин Ноцков. Решение на съда по този случай се очаква на 19 юни.
Това, което владиката забравя, е, че тези църкви, макар и под шапката на БПЦ, са всъщност платени и издържани от имигрантите в съответните градове и те имат право да знаят какво се случва в тях. Конкретен повод за гнева на Йосиф, който е известен като агент на репресивните тайни служби на ДС, е скандалът в стогодишната църква „Св. св. Кирил и Методий" в Торонто. В поредица от публикации BG VOICE разказа как митрополитът е уволнил свещеника там Валери Шумаров, а преди две седмици на общо събрание е
имало конфликт, прераснал в бой
според наши читатели. Това твърдение беше отречено от членове на новото църковно настоятелство. Председателят Александър Караджов и заместникът му Владимир Мартинов твърдят, че има запис, който може да ни покажат, от събранието със случилото се. Видеото отхвърляло разказа на потърпевшата Керанка Белчева пред BG VOICE. Този запис обаче така и не ни беше предоставен в уговореното време, както и в дните след това.
Керанка Белчева, която твърди заедно със свидетели, че е ударена, издирва адресите на Пол Нанев и Рут Колева. Тя вече е предявила съдебен иск към тях, след като се е опитала да преговаря и да вземе обезщетение в размер на десет хиляди долара от двамата, което й е било отказано, според информация на Александър Караджов, която беше потвърдена и от Керанка. Според българи в Торонто това не е първият път, в който Керанка се опитвала да шантажира в подобни ситуации.
Пол Нанев отказа да отговаря на въпросите на BG VOICE, но заяви, че е готов да отговоря на обвиненията към него в съда. „Аз съм кръстен тук, драга, аз съм се оженил тук, бил съм председател в тази църква и знам много за това място. Докато хората са християни, докато са цивилизовани, и аз ще съм такъв. И ако
аз трябва да сляза на нивото на тези, които не са цивилизовани
за да бъда разбран, ще го направя, независимо дали се намирам в църквата, на улицата или в съда", беше единственият му коментар.
Междувременно митрополит Йосиф, който бе в Торонто по повод патронния празник на църквата „Св. св. Кирил и Методий", се срещна с над седемдесет вярващи. Той отново е обещал да съдейства и на двете страни за помирение и при разглеждане на подадените молби за членство, разказаха Стоян Калайджиев и Стефан Петров, които са несъгласни с новото настоятелство.
Продължават и взаимните обвинения в неспазване на правилника на църквата. Строителният бизнесмен Борис Иванов, който е и касиер на храма, пък побърза да заплаши със съд BG VOICE за уронване престижа на църквата.
Иначе традиционния патронен празник премина както винаги с участие на децата от неделното училище, децата към кръжока за изучаване на български фолклор и традиции „Българче", приветствия, награждаване и танцов поздрав от фолклорен състав „Игранка". Различното обаче - тази година имаше доста по-малко хора от обикновено.
В края на празника противниците седнаха на две различни маси в обсъждане на стратегия за действие. След кратък отдих заедно с Борис Иванов митрополит Йосиф се върна в църквата за среща с настоятелството, която се проведе при затворени врати.
|
Кой е митрополит Йосиф
През юли 2008 г. митрополитът Йосиф публикува в сайта „Православие.БГ" безпрецедентна изповед за отношенията си с тайните служби на комунистическия режим преди 1989 г. В обръщението си, озаглавено "Прощавай, български народе!", владиката иска прошка за всичко, което неволно е причинил на църквата и народа при контактите си с агентите на Държавна сигурност, които са оказвали натиск върху него още от постъпването му в Духовната семинария през 1956 г. Това е първото и единствено подобно публично покаяние от висш служител на Българската православна църква. Досието му беше разсекретено през януари т.г. „Свещеници и миряни на българската църква в Индианаполис работят за ФБР." Това е записано в папката на митрополит Йосиф от неговия водещ офицер Кирил Котев. Той е бил натоварен да дебне политика ни в опозиция Иван Дочев - лидер на Българския национален фронт в Чикаго, както и членовете на Българския народен комитет, основан от Г. М. Димитров. Дочев почина на 92-годишна възраст преди 8 години и е един от малкото българи, които са се срещали с Хитлер. Самият Йосиф се подвизава близо две десетилетия под псевдонима Николов. Той е вербуван на 19 декември 1980 г. в явочна квартира „Берьозка". Йосиф е трябвало е да следи и за „вражески групировки". „Николов правилно разбира какво е мястото и ролята на църквата при социализма. В отговорите си е задълбочен и изчерпателен. Положителното му отношение към органите на ДС се утвърждава", пише водещият офицерът в доклада си. От документа става ясно, че Йосиф не владеел добре английски език. Йосиф обаче също е бил следен изкъсо. Като най-усърдна и най-тънка познавачка на характера му се изявява агент Зорка. Тя докладва, че Йосиф „по женския въпрос е предпазлив, но не е и неподатлив. Обича обаче повече имането и парите". |
69-годишният митрополит Йосиф е роден в село Славовица, Пазарджишко. Бил е монах в Троянски манастир, а напредъка в кариерата си дължи на сегашния патриарх Максим. През 1983 г. е управляващ Акронската епархия в САЩ, а през 1989 г., когато е на 47 г., е избран за митрополит на възстановената Американско-австралийска епархия. Така той отговаря за делата на Българската православна църква в САЩ, Канада и Австралия.
|
КОМЕНТАР Грешим, но някой трябва да поеме отговорност Пишейки тези редове, се замислих дали съм предполагала, че през недалечната 2004 г., когато пристигнах в Канада, ще бъда свидетел на всичко това. Тогава църквата „Св. св. Кирил и Методий" беше първото място, което посетих, търсейки спасение от носталгията. Администраторката Кера Масларска на драго сърце ми предложи да ползвам пианото, когато пожелая, тъй като тогава нямах у нас. Тази църква е била домакин на многото срещи на радио „Български глас", за което давах четири години безрезервния си труд. Обществеността помни многобройни празници, концерти и събирания в залата към храма, които се надявам да продължават и занапред. А на Великден! Ах, на Великден нямаше как да стигнеш да си купиш свещи, камо ли да си вземеш огънче от отеца, толкова хора имаше. Сигурна съм, че църквата е в сърцата на много като мен, които са се опитали да намерят утеха през периода на адаптиране. Мога да разбера всеки конфликт. Нормално е, хора сме, грешим. Но смятам, че някой трябва да поеме отговорност за случващото се. Не може да няма начин всеки да направи компромис. Не може в 21 век да не успеем да седнем на една маса и да разрешим проблемите си, а все трябва да чакаме по-висшестоящите да ни наредят или да търсим правата си в съда, през което време да твърдим, че медиите и „другите" са ни виновни. Всеки от нас е отговорен с делата си. И всеки, който влиза в това свято място, построено от хората преди нас, стотинка по стотинка, и който купува свещ, за да потърси път към Бога, или дава дарение, би следвало да бъде съпричастен, да проявява уважение към ближния си и да се замисли, че престижът на църквата зависи от действията или бездействията на посетителите и управниците. |
