Иво Сиромахов
13 януари 1915 година се смята за рождената дата на българското кино. На тази дата е показан за пръв път филмът „Българан е галант“ на режисьора Васил Гендов. Прожекцията е в „Модерен театър“ (на булевард „Мария Луиза“), който по онова време е най-големият киносалон на Балканите.
Създаването на първия български филм е дълго и мъчително като всяко първо нещо. Гендов дълго време събира пари за продукцията, търсил реквизит и костюми, уговаря актьори да участват. По онова време консервативното българско общество смята киното за
неморална работа
Актьорите категорично отказват на Гендов да участват, защото по думите му „нямат желание да се резилят“. Вдъхновеният режисьор обаче не се предава лесно и прибягва до така популярната по нашите земи шуробаджанащина – обръща се към актрисата Елена Снежина от Народния Театър, която му е братовчедка. Но и тя отклонява поканата под предлог че съпругът ѝ няма да ѝ позволи.
Ала благосклонната съдба запознава Гендов с актрисата от Пловдивския театър Мара Нонинска и чудото става. Тя приема да изпълни първата женска роля в първия български филм.
„Каква беше моята изненада- пише Гендов, - когато видях в нея онзи ентусиазъм за голямата идея, онова желание, което толкова търсих в другите артисти. Тя обаче добави, че би се съгласила, ако вярвам, че няма да се злепостави пред управлението на Пловдивския театър, на което аз бързо отговорих, че театърът ще бъде горд, че една пловдивска актриса ще играе в първия български филм. Тя постави още едно условие – не би могла да остане повече от една седмица в София, понеже не разполага с повече време, пък и средствата не ѝ позволяват. След като ѝ обещах, че това няма да продължи повече от една седмица, тя прие ангажимента (безплатен, разбира се), да бъде героиня на новия и пръв български филм: „Българан е галант“.
Мара Нонинска е родена през 1883 г. във врачанското село Борован. Завършва гимназия във Велико Търново с отличие и мечтае да стане актриса. Но родителите ѝ категорично ѝ забраняват да се занимава с такива несериозни неща и я връщат на село, където става учителка. Ала артистичното ѝ сърце я тегли към сцената, затова тя събира група самодейци, с които подготвят първото театрално представление „Нора“ на Ибсен. А в главната роля блести самата Мара. Спектакълът има голям успех и това предопределя бъдещето на младата жена. Тя зарязва даскалъка и се премества в Пловдив, където постъпва в трупата на пловдивския театър. Там играе в почти всички спектакли и се омъжва за актьора Георги Миятев.
Актрисата участва в първия български филм
под псевдонима Мара Липина
Снимачният процес е изпълнен с драматични препятствия. Докато снимат по улиците на София, наоколо се събират тълпи от зяпачи, които замерват актьорите с камъни и подвикват обиди към клетата Мара. Наричат я „безсрамница“, „мъжка Гана“, „бостанско плашило“. Но тя стоически издържа на хулите.
Неволите продължават и след края на снимките. Актрисата е изгонена от пловдивската трупа, защото „унижила престижа на театъра и артиста, като е слязла под нивото на обикновените циркаджии“.
На 13 януари 1915 г. зрителите чакат Мара Нонинска да дойде на премиерата на „Българан е галант“, но тя не успява да пристигне от Пловдив, защото няма пари.
Когато след няколко месеца идва в столицата, Васил Гендов прави специална прожекция за нея. Актрисата е очарована от това, което вижда на екрана, и се радва като малко дете „Не вярвам, че гледам себе си! Това е чудо!“.
Талантът на Мара Нонинска все пак е забелязан от софийската културна общественост и тя е назначена в Народния театър, където
изиграва успешни роли в „Хамлет“, „Ревизор“ и „Вампир“
По това време се развежда със съпруга си и преживява бурна любовна афера с актьора Сава Огнянов. Жълтата преса от онова време твърди, че била ухажвана и от Александър Стамболийски.
Мара Нонинска умира от сърдечно заболяване през 1926 г. едва навършила 43 години. И завинаги остава в историята като първата актриса в първия български филм.
