Десетина дни след като непознат мъжага нападна в гръб Люба Кулезич, една от най-известните ни телевизионни журналистки, я заварих в офиса й да дава поредните показания пред представител на МВР, така че, без да искам, станах свидетел как Кулезич за пореден път разказва цялата хронология на случилото се. То се квалифицира като хулиганско нападение от неизвестен извършител. Такова е според съществуващите юридически нормативи.

А според общественото мнение - това е нов брутален опит за сплашване на журналист, поредно посегателство срещу свободата на словото, физическа  саморазправа с правото да отстояваш публично своята истина. От чутото разбрах, че денят за нападението не е случайно избран - в петък следобед, когато журналистката се прибира вкъщи, за да подготви окончателния сценарий за съботното си предаване. В петък автомобилният трафик е най-голям и няма как да забележиш дали някой те следи. Колегите й не знаят, че тя има среща с известен адвокат, нито са чули, че Люба по телефона си уговоря среща в неговата кантора.

Решението си да направи това е взела в края на работния ден, в последния момент, така че престъпникът или я е проследил, или е научил къде и при кого отива от разговора й по джиесема. Люба да няма никакви илюзии, че „хулиганът" някога ще бъде хванат. А че нападението не е хулиганско, е от ясно по-ясно - побойникът изобщо не е посегнал към парите или документите й, а бързо и ритмично й е нанесъл серия от шутове. Само в лицето и главата. Целта на поръчката е повече от очевидна - да бъде възпрепятствана журналистката на следния ден да се яви на екран, да е толкова „разкрасена", че кръвоизливите и отоците да отложат планираното й предаване. Темата на което е скандалното назначаване на един шеф. 

Люба, подозираш ли някого за това нападение?

- Не мога да подозирам със сигурност никого, защото в предаванията съм засягала интересите на толкова политици и всякакви мутри, че няма как да имам една-единствена версия за тази поръчка. Това може да бъде един бивш каратист, когото изнервих до крайност и докарах до състояние на безсилна злоба в студиото си, може да бъде един засегнат архонт или един политик, за когото телевизия „Скат" цял ден след нападението върху мен твърдеше, че той е поръчител, може да е човекът, който същия ден за 15 минути бе избран от Народното събрание за шеф на ДАНС... Нямам право да обвинявам никого, защото може да бъде съвсем друг, четвърти или пети, който ловко да е използвал случая, за да натопи някой от останалите и да насочи подозренията към тях, защото всички биха могли да имат мотиви да ме „поръчат"... Но веднага трябва да кажа: не искам да се правя на герой, това не беше опит за убийство, а продължение на словесните заплахи, които чух преди време в слушалката на домашния си телефон: „Е, сега ще видиш вече какво ще ти се случи!" Номерът не се изписа, гласът бе плътен, мъжки, сериозен и зъл.

Не се ли уплаши, или го прие само като закана?

- Много преди това обаждане десетки хора, познати и непознати, които срещах на улицата, загрижено ме предупреждаваха да внимавам, да се пазя, но възприемах това повече като знак за солидарност с каузата ми да търся истината, отколкото като предчувствие или предположение за реална заплаха. Как да се пазя, нали нас ни пази уж публичността, откритостта, отвореността...

Помниш ли колко шута ти нанесе нападателят?

- Не помня точно, усетих се паднала, замаяна, може би за няколко секунди съм загубила съзнание, но поне шест-седем ритника отнесох, помня, че си помислих - „тоя сигурно ще ме убие"...

После какво стана, кой ти се притече на помощ?

- Никой не ми се притече, в 18:30 ч. в петък цялата бизнессграда е пуста. Всичко ми беше в мъгла, едва допълзях до асансьора, довлякох се до офиса на моя познат и от вратата му казах: „Давай лед, че ме пребиха!" Той, горкият, акъла си изкара, рипна, извади лед и веднага ме закара в „Пирогов",  оттам ме пратиха на очен лекар в ИСУЛ, единствения дежурен за цяла София, чакащите бяха адски много, междувременно от Нова телевизия вдигнаха голям шум и ми уредиха да ида във Военна болница на очен лекар...

Помниш ли за какво си мислеше през това време?

- Помня, сетих се как заляха с киселина журналистката Анна Заркова, как взривиха къщата на Васил Иванов, колега от Нова телевизия, сетих се за 22 септември, когато празнуваме уж Деня на независимостта, а точно тогава пребиха почти до смърт Огнян Стефанов, но в неговия случай целта бе да го умъртвят мъчително, при мен бе да ме сплашат, да се откажа, да се появя набита пред хората от екрана... От три години водя войни с разни октоподи и силоваци, но това са публични войни, всеки от тях може да се защити, моите войни не са с юмруци, това са битки за повече почтеност в обществото и в обществените отношения. Аз не правя нищо дисидентско, не правя куп храбрости, да речем, аз се мъча да правя нещо правдиво. Но това нападение срещу мен е срещу всички, които се опитват точно това - да воюват за повече правдивост в тази медийна среда. Защото днешната медийна среда е напълно смачкана. И ударът срещу мен е предупреждение и за тях да си затварят устата. И да не разговарят със съвестта си.

Сега, една седмица по-късно, какво изпитваш, страхуваш ли се, имаш ли нужда от охрана...

- Колегите от Нова телевизия веднага ми предложиха да ми осигурят охрана, много настояваха, но отказах. При моя начин на живот това е невъзможно. Аз съм свободен човек, не мога да си представя навсякъде да ходя с бодигардове и никъде да не мога да мръдна сама или по своя воля. Благодарна съм на Нова телевизия, защото не само моментално реагираха и като колеги, и като приятели, но и защото не се уплашиха и не ме спряха да си водя обявеното вече като тема предаване. Те са хора с друг манталитет, може би защото централата им е в Стокхолм и мисленето им е доста по-различно от нашенското...

Не ми отговори страх ли те е, ужасява ли те мисълта, че всичко това може отново да ти се случи...

- През първите нощи сънувах кошмари - само един и същ сън, виждах една мъжка обувка, която се забива в лицето ми. Няколко дни, докато пресичах улицата, се озъртах, започнаха да ми се привиждат опасности - един намръщен мъж ме гледаше лошо, оказа се, че чака с мен трамвая и си има някакви свои неприятности, друг път видях млад здравеняк в черни бермуди и черен потник и си викам - тоя ще е. Той ме застигна с един питбул, изтръпнах, че ще ме удари, но мина набегом покрай мен и дори ме поздрави. Поне пет души заподозрях, че ме причакват, но накрая си самоналожих да не се поддавам на шока, който изпитах, защото няма никакъв смисъл да се озъртам непрекъснато, ако е писано, пак ще се случи... 

Как реагираха хората, имаше ли обаждания?

- Стотици, стотици ти казвам, познати и непознати, по имейли, с есемеси, по телефона, някои ги пазя във фейсбук, стотици, изненадана съм, много съм изненадана от тази чувствителност на толкова хора към подобен вид агресия.

Ти не даваш интервюта в пресата, като че ли винаги отказваш за разлика от този път...

- Не че не давам, но защо да се натрапвам на публиката, след като имам две предавания в седмицата? И ми омръзна да ме питат: „Има ли мъж до теб?" Като чуя този въпрос, полудявам. Сякаш това е най-важното, сякаш това е най-интересното у мен и професията ми, сякаш това е най-вълнуващото, от което се интересуват хората... Не какви принципи имаш като професионалист, а имаш ли мъж до себе си. Не понасям подобен тип интервюта.

Имаш ли сега желание за мъст като човешка реакция, не конкретно към някого, а просто като „Мамка ви!"?

- Не, напротив, онзи ден минах през протестите да видя тези хора, да ги помириша, да усетя, че ухаят на къпано, и една жена ме попита: "Люба, защо толкова често пускаш езотерични неща?" И аз й отговорих - защото искам да предложа на зрителите друга възможност за някаква духовност, макар че понякога тези материали са много наивни, други пък са доста манипулативни, а трети - много истински, нека зрителите имат вариант и те сами да преценяват. Иначе нямам желание за мъст. Дори към един мой събеседник, който ме гледаше с ужасна злоба, усетих, че този човек не е добър, че характерът му е отвратителен, подуших го, видях каква ярост имаше в очите му, видях я в чист вид и не изпитах нито за миг нищо друго освен жалост към него.

Казваш, че си била на протестите, накъде вървим според теб?

- Ситуацията е уникална. Протестите са автентични, великолепни в своята цивилизованост. Поразяват с масовост, но при все това с излъчването на градско благородство. То е съчетано с решимост, с проява на интелигентна насмешка и с презрение към вулгарността на олигархичната дембелщина, окупирала върховете на държавата. Но ситуацията е уникална също и с усещането, че е непроходима, ако се използват стандартните инструменти на фасадната демокрация. Дори и кабинетът „Орешарски" да падне, очертават се предсрочни избори с нов шанс за възпроизводство на мафиотизираните партии. Плашещото е, че възможното лекарство срещу заразата, поразила държавата, е в ръцете на поселите заразата. Същите, които окупираха парламента и предизвикаха раковите образувания в политическия ни модел с неговата негодна представителност. Как да се очаква от скакалците, които изядоха демокрацията, да свикат Велико народно събрание, за да се смени конституцията?! Ние сме в капана на предателството от началото на 90-те години. Под диктовката на старите номенклатурни влъхви то закова невъзможността за промяна в основния документ на републиката.

Каква е твоята прогноза?

- Когато работата опре до въпроса на руските революционери: „Какво да се прави?", замирисва на революция, на заговори, на преврати, на насилие, на конспирации - до установяването на нов обществен договор. А у нас очевидно се стигна до фаталния въпрос: „Какво да се прави?" Другият вариант е отдръпването на вълната на общественото недоволство... самопотушаването на протестите поради липса на лидери, годни да изгласят политически искания и да ги превъплътят в ефективни стъпки към властта. И така - до следващия изблик на нетърпимост... Междувременно периодите на търпение и на примирение се скъсяват.

Така че трябва да се осъзнае, че няма никакво време. И че за броени дни трябва да се организират формации, способни да артикулират решения и да предприемат действия за излизане от кризата. Това само по себе си вещае поредната намеса на скрити и алчни интереси или на маниакални амбиции за власт. От което следва моята прогноза за период на хаос, на експлозивно търсене на изход и на автентични политически водачи, които да парализират олигархията, а не да бъдат купени от нея. Самата олигархия ще бъде принудена да прояви оригиналност при внедряването на нови харизматични фигури, които да обещаят промяна и да получат доверие.

Предстоят ни трудни и дори опасни времена, земетръсни години. Ще преминем през периоди на удивителни съглашателства, на смайващи човешки и политически метаморфози, докато извоюваме съгласие за споделени обществени ценности и за върховенство на закона. В такива епохи се раждат великите личности, кармично предопределени да променят историята... и да се жертват за общността. Без очакване на признателност и на почести. Дали ще видим подобно раждане и подобна Голгота? Не съм сигурна, но го допускам. Иначе всички заедно заминаваме към Матрицата, към невиждано по размери ново тоталитарно и олигархично робство.

Румен Леонидов, “Животът днес”