Да бъде или не обявен за светец Васил Левски? Дебатите по този въпрос се възродиха отново с пълна сила в дните преди 146-ата годишнина от обесването на Апостола на българската свобода. Дякона винаги е бил светец в съзнанието на българите. Той е признат за това от народа, но официалното му канонизиране от Българската православна църква не се случва, е изводът от дискусиите в България през последните дни. Преди година от НФСБ изпратиха писмо с молба да бъде разгледан въпросът за канонизацията като светец на йеродякон Игнатий. Мотивите – дейността му в защита на православните християни и мъченическата му смърт. Въпросът обаче все още не е разгледан, затова от НФСБ отново повдигнаха темата и отново пратиха писмо до Българската православна църква с напомняне за този случай. От партията упрекват Църквата, че отказва диалог по темата. От Светия синод обаче дойде сигнал, че Дякона няма да бъде обявен за светец. „Васил Левски няма да бъде канонизиран, тъй като в биографията му пише, че

неволно е убил дете

Това заяви пред "Труд" началникът на отдел "Връзки с обществеността" при Светия синод иконом Николай Георгиев. Убийството, което се оказва "препъникамъкът" пред обявяването на Васил Левски за светец, не е на дете, а на млад мъж. То е извършено на 14 август 1872 г. в дома на чорбаджията Денчо Халачев в Ловеч. Убитият е 24-годишният слуга Стойчо Гиргинов. Според една от версиите той напада Апостола и се опитва да го удуши. При самоотбрана Левски го намушква с кама. Историците обаче не са единодушни относно истината за това убийство. Според едни изследователи писмото до Любен Каравелов, в което Васил Левски признава за извършеното, е фалшиво и е намерено години след обесването на Апостола. Противоречиви са и данните за свидетеля, потвърдил пред турския съд, че именно Левски е извършителят. "Много важно е към личността на Апостола да се подходи внимателно, с една трезвост, с безпристрастност, без митологизиране. Той е герой, той е личност, която винаги е във висотата на нашето битие", призова богословът Константин Нушев. Той допълни, че въпросът е дали българската нация може да възприеме Васил Левски освен като борец за национално освобождение и национален герой и като представител на християнското служение. Въпросът за

канонизацията на Апостола

е поставян вече няколко пъти през годините от различни организации. През 1996 година Алтернативният синод все пак извършва канонизацията, но този акт не е признат от Светия синод. Пред 2004 година се анулира, а иконата с образа на свети йеродякон Игнатий е насечена и изгорена. От НФСБ обаче са категорични, че Левски трябва да бъде обявен за светец заради приноса му към християнската вяра. От партията припомнят за така наречените военни светци. „Свети Димитър Солунски какъв е? Той е военен, той е пълководец. Свети Георги Победоносец какъв е? Пълководец. Какво мислите, че на бойното поле е било певческо дружество ли? Загивали са хиляди хора”, обясни Славчо Атанасов от НФСБ. От музея в родния град на Апостола Карлово призовават образът на националния герой да бъде

оставен да почива в мир

А не да бъде подхвърлян от крайност в крайност – от атеист до светец. „Търси се конфликт, който от моя гледна точка не съществува. Апостола е правил всичко това с една-единствена цел – свободата на България. За милиони хора той наистина е светец. Вдъхновява, обединява, служи за пример”, отбеляза Христина Богданова, която е потомка на Апостола. Тя допълни, че всяка една институция има своите правила и прави своите избори.