Екипажът на самолета изпълнява всички желания на Купър, а след това охотно разказва за преживения стрес
Красимир Стоянов
Красивата стюардеса Флорес Шафнър въздъхва отегчено, напъхвайки прилежно сгъната книжна бележка в джобчето на добре скроеното си работно костюмче. Секунди по-рано един от пътниците на „Полет 305" от Вашингтон до Сиатъл й подава листчето, докато му предлага първото уиски. Фло му отвръща с ослепителна усмивка, но мислите й въобще не са толкова ласкави. „Поредният дърт глупак ми е написал любовно послание. Сигурно ще ми предложи куп пари, хубава кола и имение с басейн, ако се съглася да изляза с него", подвиква Флорес на своята колежка Тина Мъклоу. Двете продължават да се заливат от смях, докато зареждат с напитки и сандвичи количките си. Чаровната Флорес отново се пуска между редовете, за да предлага дребни изкушения на пътниците. Новият й обожател я поглежда настойчиво и пита дали е прочела какво пише на сгънатия лист хартия. На Фло явно й е писнало и се опитва да охлади мераците му. Отхвърленият Ромео не се впечатлява от грубото отношение на красавицата пред него. С непроницаемо изражение той вади дипломатическото куфарче и го отваря. Самодоволната усмивка моментално изчезва от лицето на 23-годишната Флорес Шафнър, когато вижда няколко пръчки динамит, оплетени в жици.
Притежателят на адската машина нарежда на стюардесата моментално да занесе посланието му в пилотската кабина. Капитанът на полета Уилям Скот прочита предупреждението, според което на борда пътува бомба, която буквално ще изпепели всички. Човекът с бомбата настоява самолетът да кацне, да бъде зареден с 200 хил. долара в брой и 4 парашута, след което отново да се издигне във въздуха. Бележката завършва с изречението: „Това не е майтап работа."
На никого в кабината не му е до шеги. Те проверяват списъка с пътници и установяват, че мъжът с куфарчето е някой си Дан Купър. Името не говори нищо на екипажа и едва ли летците и стюардесите предполагат, че то ще се превърне в истинска легенда, която ще вълнува хората през следващия половин век.
И до днес не е известна истинската самоличност на престъпника, представил се като Дан Купър, но останал в историята като Д. Б. Купър. Той успява да отмъкне 200 хил. долара и след това да скочи от самолет, движещ се на 3,000 метра височина. Смелият план на Д.Б. Купър да забогатее с грабеж и след това да се измъкне от движещ се самолет предизвиква сензация през далечната 1971 г., но и до днес продължава да се преразказва с нови и нови окраски към реалните факти. За него са писани няколко книги и са направени поредица от филми. Половината свят вярва, че Купър успява да се приземи успешно след скока от самолета. Другата половина е убедена, че смелчагата се е размазал в скалите или се е нанизал на някой от боровете в местността, където се предполага, че трябва да е паднал.
Никой не успява да намери тялото му. Малко момченце открива пачка от парите на Купър десетилетия по-късно, но това само още повече разпалва фантазиите на хората. Случаят с Д. Б. Купър се смята за една от най-големите загадки на XX век, а той е наричан още Голямата стъпка по аналогия с дивия маймуноподобен човек в Северна Америка, за когото всички са чували, но никой така и не е успял да докаже съществуването му.
Д. Б. Купър е напълно реален човек, а легендарният му план да обере известна американска авиокомпания е стартиран в навечерието на Деня на благодарността през 1971 г. В мразовития ноемврийски ден един добре сложен и спретнат мъж си купува еднопосочен билет за Сиатъл от гишето на компанията „Нортуест Ориент". Служителят на касата Хан Уилямс по-късно ще свидетелства, че не е запомнил с нищо по-специално клиента, представил се като Дан Купър. Той получава място 18С и е уведомен, че самолетът му ще излети в 16:35 часа. На борда се качват още 36 пътници и петчленен екипаж. 10 минути след излитането за Сиатъл Купър показва бомбата на сладката блондинка Флоренс и я праща да покаже бележката на капитана. Заплахите на пасажера моментално са предадени на въздушния контрол на летище „Сий-Так", които се свързват с полицията.
„Това е работа за ФБР", отсича местният полицейски началник и набрал съответния номер. Десетки федерални агенти са вдигнати на крака. Следващото важно обаждане е до собственика на авиокомпанията Доналд Нироп. „Дайте парите на проклетника. Ако вземе да превърти и взриви бомбата, това ще означава край не само на моя бизнес. Стотици други авиокомпании ще пострадат. Хората ще предпочетат да се движат с файтони", крещи в телефонната слушалка Доналд Нироп, докато агентите на ФБР го убеждават да не се съгласява с исканията на похитителя. В крайна сметка е решено да се върви по свирката на Купър само и само да се спасят хората в „Боинг 727-100".
На земята научават, че Дан Купър нарежда двестате хиляди да са в банкноти по 20 долара. Иска и четири парашута.
В Сиатъл вече е създаден кризисен щаб с участието на ФБР, служители на компанията „Нортуест Ориент" и Федералната авиационна компания. Всички са наясно, че похитителят на самолета внимателно е обмислил плана си. Той явно предварително е изчислил, че сак с 200 хил. в банкноти по 20 няма да натежи фатално по време на скока с парашут. Купър нарежда в откупа да няма стодоларови банкноти, защото те по-лесно могат да бъдат проследени. Негово допълнително изискване е парите да не бъдат с поредни серийни номера. Въпреки че времето ги притиска, момчетата от ФБР успяват да си свършат работата. Само за около 30 минути те набавят 10 хил. банкноти, всяка от които започва с буква L, и дори успяват да ги фотографират.
Операцията по евентуалното обезвреждане на Д. Б. Купър е поета от специален агент Ралф Химълсбах. Той отхвърля предложенията на подчинените си да доставят на Купър фалшиви парашути и така да го обрекат на сигурна смърт. Химълсбах е притеснен, че похитителят иска четири парашута. Той предполага, че е възможно Купър да вземе заложник със себе си във въздуха. Самолетът каца безпроблемно на летище „Сий-Так". Размяната на парите и парашутите за 36-те пътници и стюардесата Фло Шафнър трае не повече от 5 минути. На борда остават другата стюардеса Тина Мъклоу, двамата пилоти и механикът Андерсън. Купър нарежда на пилотите да го отведат в Мексико сити, но капитанът се противопоставя с мотива, че самолетът няма как да стигне толкова далеч и му предлага да го откара до Рино (Невада). Докато траят преговорите, агентите на ФБР правят план да нахлуят на самолета, но се отказват.
Машината излита благополучно, а в 20:00 часа местно време на таблото за управление светва предупредителна лампичка, че една от вратите е отворена в движение. В този момент капитанът пита по интеркома дали техният похитител се нуждае от нещо, а Купър отговоря отрицателно. Това са последните му думи.
Според изчисленията на капитан Скот Купър е решил да скочи някъде около поречието на река Луис на 25 километра от Портланд. Падането на нощта и лошото време в района, където Купър решава да скочи, провалят плановете за стартиране на операция по издирването на смелчагата или това, което е останало от него след падането на земята. Специалистите от кризисния щаб започват да пресмятат какви са шансовете на Купър да се приземи невредим на земята.
„В момента той е също толкова мъртъв, колкото и бащата на нацията Джордж Вашингтон", отсича един от агентите на ФБР. Прозренията му не учудват никого. Купър сякаш нарочно е решил да се самоубие, след като е прибрал парите. Той избира възможно най-неподходящото място за скок над местност, в която опасните борове се редуват с остри планински зъбери и непроходими блата. В момента на скока му температурата на въздуха на 3,000 метра височина е около -21°C, но заради силния вятър се усеща поне като -50. На всичкото отгоре Купър скача при скорост на самолета над 300 кмч. Едва ли е възможно при такива условия човек, обут в обикновени градски обувки и защитен от всекидневен костюм, да оцелее дори и 2 минути.
Не се увенчават с успех и опитите да бъде разкрита самоличността на бандита, който се е представил като Дан Купър. ФБР проверява криминално проявен жител на Портланд с инициали Д. Б. Купър. Пресата надушва следата и така увековечава престъпника, осмелил се да скочи от движещ се самолет. През следващите години и дори десетилетия ще се нароят какви ли не фантастични теории за съдбата на Д. Б. Купър. Но от истинския до днес няма и следа.
