Невъзможно е убийците да бъдат класифицирани като „по-добри" или „по-лоши" поради факта, че всеки от тях е отнел поне един човешки живот и това е достатъчно лошо само по себе си. Що се отнася до Марсел Петио обаче, със сигурност може да се отдели в графата на „най-лошите" главно заради обстоятелствата и мотивите му. Той обещава сигурност и свобода на десетки хора, за да ги лиши от притежанията им и най-лошото - от животите им. Въпреки известността му във Франция много хора по света не са чували за него. Както е при много от серийните убийци - той дава признаци за такъв още от ранните си години. Петио е роден във Франция през 1897 г. През годините е изключен е от няколко училища заради лошо държание. Въпреки това успява да завърши образованието си на 18-годишна възраст през 1915 г.
Присъединява се към армията, но продължителността на военната му служба е спорна, защото прекарва дълги периоди в „почивка" заради клептоманията си. Накрая е изключен от армията след нервен срив: офицерът умишлено се застрелва в крака. След като военната му кариера приключва, лекарите препоръчват да бъде настанен в институция за душевно болни. Вместо това обаче той става стажант в такава, докато продължава образованието си в медицинско училище. Завършва за осем месеца и през 1921 г. започва да работи в Северна Франция във Вилньов-сюр-Йон. Там се пристрастява към двете неща, които го определят до края на живота му: наркотици и убийства. Смята се, че първата жертва на Петио е неговата любовница Луис Делаво, дъщеря на един от пациентите му. Тя изчезва през 1926 г., малко след като двамата започват да имат тайна връзка. Никой повече не чува за нея. При разследване на властите съседите твърдят, че са видели Петио да изнася голям куфар от къщата си, вероятно с тялото й, но така и не са открити доказателства, които да го обвържат с убийството й. Малко след изчезването на младата дама Петио се кандидатира за кмет на града - и го избират, с измама.
След кратко въртене на различни политически постове той се мести със съпругата и сина си в Париж, за да създаде успешна кариера като лекар. Окупираната от нацисти Франция е перфектна възможност за серийния убиец. Марсел става част от Френската съпротива вероятно за да спечели публичното доверие и да улесни своите незаконни дела, включително и продажбата на наркотици. Работи с името „д-р Йожен" и започва да кани евреи в кабинета си, като им обещава успешно бягство от нацистите срещу 25,000 франка.
Неговата привидно благородна кауза се оказва една от най-ужасните серии убийства в историята. Никой повече не вижда хората, приели офертата на лекаря, главно защото е убил всички. Казвал на жертвите си, че имат нужда от ваксини, преди да напуснат страната, а всъщност ги инжектирал с цианид. След като ги умъртвявал, вземал вещите им и захвърлял телата в река Сена.
Влиянието на Гестапо расте и възпрепятства изхвърлянето на телата, затова докторът започва да ги слага в бъчви с негасена вар, за да се разложат. Разбира се, Петио имал и съучастници, които да му набавят „клиенти". Гестапо залавя някои от тях и след мъчения те издават истинското му име. Така започва краят на кариерата на сериен убиец на Петио. Той избягва в друга част на Париж с ново име, но продължава старата си практика. Поради неясни причини през март 1944 г. напуска града за няколко дни.
Докато го няма, съседите усетили необичайна миризма от дома му и почти радиационен пушек от комина. Полицията нахлува в къщата с предположението, че миризмата се дължи на пожар, и се натъква на ужасяваща картина - навсякъде из къщата има части от човешки тела, принадлежащи на поне десет души. 47 куфара, съдържащи доказателства срещу Петио - дрехи на жертвите му. След дълго разследване полицията сглобява цялостната картина, но когато отива да арестува Петио, разбира се, той е избягал.
Десантът в Нормандия забавя търсенето на убиеца. В този период той сменя различни имена и местонахождения, но така и не успява да стои далеч от неприятности. Отново става час от Съпротивата и придобива такава популярност, че вестниците започват да пишат за него и да публикуват негов профил. Така няколко души го разпознават и властите осъзнават, че серийният убиец все още е в Париж. През февруари свидетел подава сигнал, че Петио е на гарата. Най-накрая полицията успява да го арестува и осъди.
Делото му е на 19 март 1946 г. Той признава за някои от убийствата. Смята се, че всъщност е убил над 60 души, но е осъден за 24 от тях, за които е имало най-много доказателства. Марсел Петио е осъден на смърт. Екзекутиран е с гилотина на 25 май 1946 г. в Париж.
