Бившата председателка на Народното събрание (НС) Наталия Киселова е трябвало да подложи на обсъждане в пленарна зала предложението на президента Румен Радев за референдум за еврото. Това се посочва в определение на Конституционния съд.
Според съда председателят на Народното събрание няма правомощия да се произнася еднолично за национален референдум.
КС отбелязва, че това правомощие принадлежи единствено на Народното събрание.
В същото време обаче съдът посочва, че за разлика от актовете на Народното събрание, които подлежат на контрол за конституционност, едноличните актове на неговия председател са изключени от този контрол.
Така от решението на съда на практика не следва нищо, но то ще има значение при следващи подобни казуси. Срещу предложението на Радев за референдум има ясно мнозинство в сегашния парламент, така че и да влезе отново за гласуване, то ще бъде отхвърлено.
Решението е по жалба на Радев във връзка с отказа на бившия председател на НС Наталия Киселова да внесе за разглеждане предложението на президента Радев за референдум с питане дали България трябва да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 г.
Нито един народен представител не разполага с еднолична власт
В мотивите си Конституционният съд отбелязва, че според основния закон народът е единствен източник на държавната власт и тя се осъществява от него непосредствено или чрез предвидените в Конституцията органи.
Следователно никой народен представител и в частност председателят на Народното събрание не разполага с право еднолично да осъществява власт и да решава въпроси, които основният закон е възложил единствено на колективния орган, излъчен от избирателите и осъществяващ властта от тяхно име.
Решението е прието с 11 гласа и 1 особено мнение – на съдия Борислав Белазелков. Съдиите Атанас Семов и Соня Янкулова са изложили становища.
Съдът посочва, че "изключителното правомощие на Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум по естеството си предполага изключителната негова компетентност да преценява всички предвидени в закона изисквания относно допустимостта на произвеждане на такъв референдум, каквито са въпросите, които могат да се разрешават чрез национален референдум, когато парламентът е сезиран от оправомощените за това по закон субекти".
Тази преценка е въпрос не просто на процедура, а на конституционна компетентност.
Актовете на председателя не подлежат на контрол
Съдът обръща внимание, че за разлика от актовете на Народното събрание, които подлежат на контрол за конституционност, едноличните актове на неговия председател са изключени от този контрол, което е отчетено и в определението по допускане на искането на президента.
По тази причина издаването на едноличен акт на председателя на парламента, с който по същество се прегражда упражняването на изключителната конституционна компетентност на общонационалното представително учреждение, е "нетърпимо от гледна точка на oсновния закон, защото на практика заобикаля установения ред за контрол върху актовете на Народното събрание".
В резултат на това се осуетява възможността за проверка относно съответствието с принципите и разпоредбите на Конституцията, а това рискува да постави под съмнение и дори да лиши от съдържание нейното върховенство при упражняване на държавната власт.
Как се стигна до тук?
В началото на май Румен Радев поиска провеждане на референдума с въпрос: "Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута "евро" през 2026 година?“.
Действието му беше силно закъсняло и дойде едва месец преди очаквания положителен доклад от Европейска комисия, който да даде зелена светлина за България за присъединяване към еврозоната от 1 януари.
Президентът внесе в парламента искане за провеждането на референдум, но тогавашната председателка на Народното събрание Наталия Киселова (БСП) реши да отклони искането на Радев, без да се стига до формално гласуване от депутатите.
След това президентът обжалва пред КС отказа на Киселова.
