Все по-рядко обръща внимание на втренчените погледи
Кортни е родена в Сарния, Онтарио, на 18 август 1984 година. Дясната й ръка свършва на нивото на талията, а лявата - малко след лакътя. Тя има един пълноценен крак, а от втория е останало само бедрото. За да се движи, използва протеза. С времето се е научила да извършва прости и сложни неща посредством окончанията на ръцете си. През цялата бременност майка й се е разхождала по улиците на Сарния - най-замърсения град в Канада. Веднага след раждането на Кортни трима независими специалисти по генетика са поставили заключение, че именно високите нива на отрови във въздуха са повлияли при дефектите върху плода. В Сарния бурно се развива химическата промишленост, а отделяните от комините изпарения предизвикват
бум на ракови заболявания и малформации
при новородените.
Днес 27-годишната Кортни вече живее в Торонто. Тя се описва като нормално момиче, но малко дръзко и директно. Още от ранно детство държала всичко да прави сама и постоянно отказвала помощ от околните. Докторите постоянно я подтиквали да носи всякакви протези, но нашата главна героиня в действителност е ползвала само тези за крака. Ще ви се стори невероятно, но тя умее да шофира. А и инфраструктурата на Торонто предразполага хора като нея да сядат зад волана. Въпреки това обаче предпочита да ползва градския транспорт, понеже е удобен и достъпен.
Още в ранно детство тя е възприела своето състояние и е наясно със себе си. Никога не е обвинявала никой за нещастието си. Казва, че не иска да живее с гняв и чувство на обида. Предпочита да мисли позитивно и да се наслаждава на живота. Спомня си един инцидент в часа по френски в училище. Докато се опитвала да пише букви, все пак решила да пробва дали няма да е по-лесно с протезите за ръце. В крайна сметка успяла да изпише само някакви линии. В този момент край нея минал учителят и я попитал дали линиите са единственото нещо, на което е способна. "Тогава
разбрах, че животът ми може да бъде по-добър
и лесен без изкуствените накрайници. Научих се да пиша без тях",казва Кортни.
Минувачите често забиват поглед в дефектите по тялото й. А тя споделя, че повече й харесва, когато директно я питат как се чувства. "С радост им обяснявам състоянието си. Всъщност напоследък вече рядко обръщам внимание на втренчените погледи. Имам си девиз: Мога да направя всичко, както останалите хора, само че по малко по-различен начин и не чак толкова бързо. Това е и единственото, което ме е дразнило винаги - когато някой ме подтиква да побързам". Истинска щастливка е с приятелите си, защото те й дават възможност да прави всичко сама. Обикновено й трябват 45 минути, за да си вземе душ, да се облече, гримира и оправи косата си.
